вторник, 30 ноември 2010 г.

01 - Неприличен роман


Ивайло Борисов е сътворил една наистина добра книга. Но тя не е за всеки. Десетки хиляди потенциални читатели ще се познаят, но от обратната страна на очакванията им. Там където са селяндурите, запуснатите мърлячи, пияните от сутринта мрънкала и още всякакви типажи, срещани най-често от мен в претъпкания градски транспорт.
Героят на романа ми е близък и по характер, и по мислене, и по обзавеждане на дома си. А и двамата сме от морски градове, макар и 'конкурентни'.... Яростната европейска нагласа на Бенедикт мрази всичката селяния в държавата ни. И това е поднесено с безупречен хумор, дори и при описването на най-трагичните моменти.
Смисъла на книгата е - "Стига си мрънкал и скатавал, а ставай, мисли, действай и се оправяй в новата действителност!"
Нормалният, човешки език на който е написана те завладява още от първите изречения и не те оставя до края. Края, който си е нещо лигав и напомнящ на една друга такава книга - "Духless" на Сергей Минаев. Има доста общи неща между двете, но "01 - Неприличен роман" разбива отвсякъде, а и е няколко категории над руската.
За тези, които харесват Ивайло Борисов като личност:
Лична страница
Блог на Ивайло Борисов
Ако искате да кажете нещо на Бенедикт

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Съкровище


Тригодишният Джеймс Хаят (James Hyatt) от Есекс, Великобритания помолил баща си като излизат на разходка да вземат старият металотърсач, направен когато баща му е бил на 15 години. Още с включването му металотърсача открил нещо. След изкопаването му се е оказало, че това е древен медальон за съхранение на мощи на светец, направен от 73% злато.

Експертите смятат, че медальона е принадлежал на кралското семейство и е от ХVI век по времето на крал Хенри VIII. В момента е оценен на 2.5 милиона лири.
Хлапето си е чист късметлия! Направо му е готов пенсионният фонд още от сега.
А вие търсите ли нещо? А намирате ли?

Оригинална статия

сряда, 10 ноември 2010 г.

Балканче


Случайно се сетих, че преди много години днес ми е бил най-щастливият ден. След много мрънкане и врънкане родителите най-после ми купиха колело. И то не какво да е, а Балкан! Всички казваха на марката на галено - Балканче. И при това червено (не такова синьо като на снимката).
Сглобих го в коридора и го смъкнах с асансьора от седмия етаж пред блока ни в "Зорница". Пробвах се да се науча да го карам на паркинга пред блока. Някъде след около 10-тото падане вече му хванах чалъма. Здраво стиснал кормилото опитах и скоростна отсечка на равното. Добре стана. Не паднах. Следващият ми опит беше да се спусна по наклона, който е изключително стръмен между 11-ти и 19-ти блок. Завърших с челно врязване в новостроящата се сграда на супермаркета. Изтупах праха от мене, забърсах с фланелката колелото (останало без драскотина дори) и започнах да изкачвам нагорнището. Последва и втори опит. Може би беше неуспешен, защото не уцелих нищо по пътя си. Затова се изкачих и опитах още един път. Този път вече добих самочувствие. И тъй като знаех, че покрай комплекса ни се строи Панорамното шосе излязох на него. Засилих колелото към жп прелеза (до стадион "Нефтохимик") и се кефех на чисто новият асфалт. А след това колелото се подхлъзна и паднах. Под гумите на един москвич. Откъде да съм знаел, че пътят е бил вече отворен за движение?! Колелото излетя в тревата, а аз минах между гумите на москвича. Шофьора спря, излезе жълт-зелен и.. припадна. Аз без никакви последствия си грабнах колелото и отидох да си карам пред блока, докато се науча.
После с това колело ходихме в гробищният парк (срещу болницата) и там се съревновавахме с пазачите му. Нито един път не ме уцелиха с хвърлена тояга. По това време - есента се радвахме като източат езерцата в този парк и карахме вътре в тях. Наклонът на стените им беше перфектен за изпълнение на каскади.
А сега колелото още е в движение. С него се ходи до магазина. Всичко му е наред, само фара го няма. И боята е оригиналната. Издраскано е, но не до желязо.
Като се замисля може да изкара и повече от мен.

10-ти ноември


От днешна дата се води началото на демократизацията на България. И спомените нахлуват в главата ми.
Бях студент тогава. След едно събиране (цяла вечер) на другия ден разбрахме, че сме с нов държавен и партиен глава. И той не ни хареса, също като предишният. Но вече процеса беше тръгнал и историята се изправи срещу комунистите. Тези времена ще ги запомня със събиранията на хора пред градската градина в Пловдив, обсъждането на всякакви неща от живота открито и емоционално. Останал ми е спомена как един възрастен човек напсува открито агент от службите пред всички, като разкри кой е. Възрастният служител се запени безмълвно, но вече нищо не можеше да направи със своята власт. За мен това беше преломният момент в историята и психологията на хората тогава.
Повечето ми спомени, обаче са свързани със студентската стачка малко по-късно. Квартирата ми беше много близо до Пловдивският университет. Затова негласно стана мястото, където се отбиваха повечето стачкуващи за малка почивка и хапване, защото готвя много добре. Голямата синя тенджера все беше пълна с нещо топло и двете ми чинии и купичката бяха в честа употреба.Със започването на стачката потърсихме дейци от СДС в Пловдив за поддръжка, а и за помощ. Не знаехме като започнем стачката как да продължим нататък. Какви искания точно да отправим и как да ги отстояваме. Отидохме до дома на Петър Стоянов. Той обаче се уплаши и не поиска да дойде при нас и да ни помогне. Оттогава не съм го харесвал като личност и като политик.
За самата стачка имам само красиви спомени. Как привечер на масата, оставена пред университета гореше свещ и хората минаваха да подпишат петицията, а и ни оставяха по някоя торбичка с храна, която аз сготвях, ако имаше нужда. Иначе си стояхме по цял ден в празният университет. Окупация. Но хората бяха с нас.
А днес студентите пак започват протести, но не за идеи, а за оцеляването си. Което май е по-страшно. Не знам.

вторник, 9 ноември 2010 г.

Преписвачи


Постъпил един млад монах в манастир. Възложили му да преписва старите прашасали книги. Забелязал монаха, че всички преписвачи в манастира преписват не от най-старата книга, а от последният препис. Отишъл при игумена и му казал, че това може да доведе до грешки. Ако един преписвач сбърка нещо и всички след него ще повторят грешката. Замислил се старият игумен и решил да провери лично. Слязъл в подземното хранилище на книги и .. не излязал три дни. На четвъртия ден монасите слезли да го търсят и го намерили с една много дебела прокъсана книга в ръцете да си блъска главата в каменния зид и да плаче. Изглеждал съкрушен и с безумен глас само повтарял:
- Celebrate*, думата е c-e-l-e-b-r-a-t-e! не е "celibate**!!!!

Celebrate* - празнувайте
Celibate** - въздържайте се

Та така. Една малка грешка води до големи заблуди.
А вие зад клавиатурите - внимавайте какво пишете! И се надявам, че ползвате copy/paste, нали?

петък, 5 ноември 2010 г.

Божията формула


Жозе Родригеш душ Сантуш:
„Островът на тъмнината”
„Кодекс 632”
„Божията формула”

Лично на мен, като физик романа "Божията формула" ми беше безкрайно интересен. В него има доста подробни диалози, обясняващи на читателя за какво става въпрос в нашата Вселена. Методът е стар, използван още от древните китайски, древногръцки и индийски философи - начетен разбирач си лафи с някой незапознат с материята. Но нивото на тези разговори в романа е перфектно балансирано и разбираемо както и за физици, така и за домакини. Скоро попаднах на една мноооого дебела книга (която ще си купя все някога)засягаща същата тематика, но вече само с научен език. Романа "Божията формула" върши същата работа, но е разбираема за всеки човек, имал щастието да я прочете.
Напрегнато действие, тежки житейски ситуации, любов, наука от най-високо ниво и то не научна фантастика, а НАУКА - това е тази книга.


Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик. Баща му е лекар, който оказва помощ на пострадали при военните сблъсъци в разкъсваната от гражданска война страна. След обявяването на независимостта на Мозамбик семейство Сантуш се установява в Лисабон. Не след дълго те се преместват да живеят в португалската колония в Китай – Макао. На седемнайсетгодишна възраст Жозе Родригеш вече работи като репортер в местното радио. Сантуш завършва журналистика в Лисабон и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си. Няколко години по-късно амбициозният репортер чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет. Станал свидетел на ужаса на войната още като дете, той прави репортажи за военните конфликти в различни горещи точки по света: Южна Африка, Ирак, Израел, Палестина, Босна и Херцеговина, Сърбия, Грузия. За работата си Сантуш получава редица престижни международни награди. Дълго време топрепортерът на Португалия отлично съвместява ангажиментите си като директор на новините на Португалската национална телевизия и сътрудник на Си Ен Ен.
Всички научни данни, представени в „Божията формула”, са верни. Всички научни теории, изложени в тази книга,са защитени от физици и математици, твърдят издателите. Така на базата на научни данни авторът гради реалистичен и динамичен сюжет, в който е разкрита най-голямата загадка в историята на човечеството. Жозе Родригеш душ Сантуш създава един от най-интелигентните трилъри в съвременната световна литература. За по-малко от три месеца след излизането си „Божията формула” става абсолютен бестселър и книга на годината. Тя е най-продаваната книга в Португалия, като измества от челното място новите заглавия на автори като Дан Браун, Паулу Коелю, Джоан Роулинг, Джон Гришам и Исабел Алиенде.

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Пак за здравните вноски и пушенето


Кметът на Кюстендил Петър Паунов пак се изцепи:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3373071
Няколко моменти:
1. "Хората, които не пушат, намаляват риска за своето здраве, трябва да плащат по-малка здравна вноска", заяви Петър Паунов.
Хубаво Петьо. Ама в такъв случай к'во праим с тези дето пият? А с тези с наднормено тегло (независимо дали са плюскащи лакомници или болни от обмяна на веществата хора)?! Като си почнал давай наред. И да не забравиш късогледите. Те и на улицата и на работното си място са потенциално опасни и за себе си и за околните! Защо да плащаме ние за тях?
Да не забравяме и вегетарианците. Техният начин на хранене застрашава здравето им. Тъпчат се само с витамини и фибри, без да приемат достатъчно белтъчини. Те трябва да плащат повече и от пушачите.
Всички, които са с хронични болести пак трябва да плащат повече осигуровки. Държавата е в загуба от тях. А здравната каса не смогва да ги умори в срок.

2. "Здравните фондове могат да констатират с изследвания дали един човек е пушач или не."
А така! Значи пари за изследвания ще се трошат само и само да се установи дали един българин е пушач или не!!! Я си представете веднъж в годината да ви тестват за никотин. Щеш, не щеш - давай материал за лабораторен анализ. Че то не бива един кмет да е толкова изперкал и понятие даже да си няма как едно негово действие води до цяла верига глупости.

3. "По този начин ще се постигне облекчаване на хората, които полагат грижи за своето здраве и действително не тежат на здравната система", заяви Паунов.
Йезуитизъм от средна категория, Петьо. Ама като съм почнал.... Направо си представих един загрижен за себе си софийски велосипедист как върти педалите около Орлов мост и дробовете му стават по-зле и от тези на закоравялл пушач. Или как трениращ съвестно бодибилдинг младеж пие половин кило разни аптекарски материали за мускули.. Опс - ама такъв трениращ пич си е направо за тройно увеличение на здравната вноска!
Засега стига ти толкова Петьо, че нещо много ми се разработи фантазията и ако продължа да дъвча твоите безсмислици ще ми загорчи и трябва да изляза да си запаля една цигара доста по-скоро от предвиденото.
Ясно ми е, че искаш да влезеш в голямата и европейска политика през някоя странична вратичка, но точно тази мисля, че е тесничка за теб.

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

SPAM


Обикновено не чета съобщенията ми в пощата, маркирани като SPAM. Но днес реших да видя какви са новите тенденции в мрежата.
Получил съм само 4 такива.
1. От Пепси Кола печеля 350,000.00GBP. И адреса от който е пристигнало e lottery@pepsi.com. Направо да ти се прииска да е истина.
2. От Federal Deposit Insurance Corporation печеля USD$10.5 MILLION USD IN YOUR FAVOUR. Адресът е elizabethkamma36@hotmail.com. Да, бе.. тази корпорация наистина използва HotMail. com за контакти с клиентите си.
3. От BMW. Печеля 950, 000, лири. Писмото е от divyn4u@yahoo.com. Не мога да се сдържа да не цитирам цялото писмо, защото е уникално:

B.M.W НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР лотария
Поздравления! Вашият имейл ID спечели фиксирана сума от 950, 000, лири в Наградата BMW Draw, проведена в Лондон, и пуснати на Би Би Си ... Съвет за щастливци да видите техния брой и на спада в категория.
http://www.bbc.co.uk/lottery
Издаден в събота 16-тото изготвя октомври не. 1546 * 06 * 30 * 34 * 38 * 45 * 48 * * 32 БОНУС
Уважаеми победител,
Жребият номер 1546 изведат вашия е-мейл адрес от базата данни на Интернет електронна поща на потребителите и квалифицирани ви Bonafide победител на обявените печелившата сума. Моля свържете се с нашия награда / Вземания Агент: н Ръсел Гел за контакт по-долу за проверка и обработка на премията иск.
Награда Вземания Агент: н Ръсел Гел
Е-мейл:
russellgell011@hotmail.com

С пълна информация за връзка, по-долу за вземане обработка;
Име .... адрес .... Mobile. № ... секс ... Професия ... епоха. страната.

С уважение,
Д-р Джим Wik, (секретар-координатор на онлайн)
Международната акции група
Тел: 447-031-964-511
Факс: 448447745003
BMW Националната лотария съвет
Единици 2А и 2Б, пътят олимпийски
Sephton Бизнес парк, Aintree Ливърпул
L30 1RD

(Изписването на името Д-р Джим Wik ме изкърти тотално!)

4. Някакъв 'нигериец' от Burkina Faso. Адрес: tompare@voila.fr. Само казва, че са много милиони за крадене да не се притеснявам и да си ги разделим.

Та до тук имам 1,300,000.00 GBP и 10,500,000 USD. И някаква неизвестна сумичка от Буркина Фасо. Как да не му стане приятно на човек в това дъждовно време?! Особено като си помисля, че само трябва да изчакам на една опашка за международен паспорт и да отида на Сейшелските острови. За цял живот!

петък, 22 октомври 2010 г.

Мрежата



Мрежата се е разпростряла като паяжината на стар побъркан паяк. Нишките и не завършват в клоните на дърветата, а в човешките души. На края на всяка нишка е хваната по една човешка душа. Тя подръпва нишката къде от любопитство, къде от немай къде и не се сеща че може да събуди паяка. А събуди ли се той и протегне отдалече своето жило (знам, знам, че са хелицери...) и потъне ли то във впримчената душа няма повече измъкване. Заразената душа се мята неистово, но не за да се измъкне а за да дърпа по-силно своята нишка. И ето - вълните причинени от заразената душа се разпростират отначало по-близо, а после и по-далече по структурата на Мрежата. Мятанията и привличат и други такива които поглеждат нейната нишка и съдят по движенията и за това каква душа виси и се гърчи на другият и край.
Ако все пак душата скъса нишката, остатъкът и виси от нея години наред. И е достатъчно само да се допре пак до Мрежата и да залепне пак.
А старият побъркан паяк седи в центъра не на мрежата - на душите ни и тъче денонощно нови и нови нишки. За нас.

сряда, 13 октомври 2010 г.

Криожега



Наскоро си купих и последната книга от Бараярският цикъл на Лоис Макмастър Бюджолд: "Криожега". С това завърших цикъла на сагата за Майлс Воркосиган:

„Дилемата на съноплетачката“ (Dreamweaver's Dilemma, 1995 г.)
„Без гравитация“ (Falling Free, 1988 г.)
„За честта на Вор“ (оригинално заглавие - "Парчета чест", Shards of Honor, 1986 г.)
„Бараяр“ (Barrayar, 1991 г.)
„Наемниците на Дендарии“ (оригинално заглавие - "Чиракът на воина", The Warrior's Apprentice, 1986 г.)
„Границите на безкрая“ (Borders of Infinity, 1989 г.)
„Игрите на Вор“ (The Vor Game, 1990 г.)
„Сетаганда“ (Cetaganda, 1995 г.)
„Етан от Атос“ (Ethan of Athos, 1986 г.)
„Братя по оръжие“ (Brothers in Arms, 1989 г.)
„Огледален танц“ (Mirror Dance, 1994 г.)
„Императорската гвардия“ (оригинално заглавие - „Памет“, Memory, 1996 г.)
„Комар“ (Komarr, 1998 г.)
„Цивилна кампания“ (A Civil Campaign, 2000 г.)
„Подаръци за зимния празник“ (Winterfair Gifts, 2003 г.)
„Дипломатически имунитет“ (Diplomatic Immunity, 2002 г.)
„Криожега“ (Cryoburn, 2010 г.)

Надеждата ми е сагата да продължи и през следващите години все така динамична и остра по сюжет.

вторник, 5 октомври 2010 г.

Чалгата записа висше в УНСС

На 3 октомври Университетът за национално и световно стопанство отбеляза своя 90-ти юбилей - грандиозно с мега концерт, както подобава на университет номер едно в България, какъвто е по думите на водещата на мероприятието Гери Дончева.
С много настроение, зашеметяващи пироефекти и осветление организаторите се бяха постарали тази вечер да остане незабравима за събралите се 200 - 300 души в двора на най-старото висше икономическо заведение в страната.
Гала вечерта започна обещаващо... Голяма сцена, големи хора на нея... защото както традицията повелява не може VIP събитие без VIP гости. На сцената един до друг се изправиха образователният министър Сергей Игнатов, заместник-ректорът на УНСС Валентин Кесимов, главният изпълнител директор на банка ДСК Виолина Маринова и Петър Чаушев - председател на Националното представителство на студентските съвети в България.
Всички те отправиха своите поздравления и пожелания по случай празника към студенти, преподаватели и гости. Сергей Игнатов от своя страна подкани студентите от време на време да искат от управниците невъзможни неща, защото само така, по думите му, ще се оправят нещата в образователната ни система, която е остаряла и изпитва хроничен недостиг на квалифицирана работна ръка, който от своя страна спира чуждите инвеститори и подкопава усилията да се помогне на боледуващата ни икономика.
Дотук с официалната част, дотук с поздравите и VIP гостите. Дойде време публиката да получи своето, да вземе това, за което е дошла и то в цели три сета - поп, поп - фолк! и хаус музика.
По време на първия сет, който аз бих нарекла „подгряващ", своите почитания и уважение към университета поднесоха чрез изпълненията си Надя Казакова, Дичо и рок динозавърът Кирил Маричков. Те имаха на разположение почти 90 минути, за да „подгреят" публиката за появата на големите, на идолите на младото поколение - бъдещето на България...
И така напрежението расте с всяка изминала минута, адреналинът и той неудържимо нагоре, дъждът все повече и повече се усилва, температурата постепенно спада от 11 до към 8-9 градуса. Публиката тръпне в очакване. Ето, че дойде и дългоочакваният момент - часовникът удари 19.54 часа и ритъмът се смени почти толкова рязко, колкото често водещата сменяше тоалетите си.
На сцената излезе поп-фолк идолът Крум, който „разчупи" замръзналата публика с кръшни танци под звуците на едни от най-култовите си парчета - „С близалка в ръка", „Буба лази" и „Майната ти".
Майната му на студа, майната му на дъжда. Един път УНСС става на 90 години и трябва да му отдадем необходимата почит. Студентски град кънти - УНСС празнува ЧРД! На сцената една след друга се редуват знаменити поп-фолк тупалки. Ето, че дойде ред и на Емануела - „жената, която първа се осмели да въведе данък „Любов", жената, която, по думите на водещата, е единственият шанс на финансовото министерство да запълни бюджетния дефицит".
Гледам и не вярвам на ушите си - шепа чалгари подлудиха стотици студенти и не къде да е, а в самия университет. Жалка гледка, направо трагична. Те за пореден път доказаха, че чалгата се превръща в състояние на духа, състояние на обществото, блато, в което затъваме все повече и повече...Паразит, който се опитва да повали всички ни...
Палавата брюнетка нажежи обстановката до макс - „бъдещето на банковата система" показа своите умения по отношение на кючеци, кълчотения и всякакви други подобни превъплъщения на ориенталските танци.
Истински фурор обаче предизвика появата на „шампиона в категория „Могъщ", лагеруващият в палатака общински съветник от Бобов дол" Борис Дали. Мега хитовете му „Палатка" и „Пиян" направо „довършиха" най - издръжливите близо 100-тина души, които въпреки че бяха вир вода продължаваха да куфеят със своите любимци. Приблизително още толкова, скрили се от дъжда под стрехите на университета, ги подкрепяха с широко отворени гърла - нещо, което не можеше да се сравни със скимтенето, долавяно по време на първия сет.
Зъзнещи, но неуморими. Мокри, но неугасими - студентите подкрепяха своите пътеводители, светилата в чалгата. Всички те се подготвяха - дали с песни и танци, дали с биричка в ръка, за афтър партито по случай случката - големият купон в известна чалготека в Студентски град, където знойни знайни и незнайни красавици ще кършат снаги в ритъма шакадъм за успеха на университета.
А дъждът продължаваше да вали. Дали, за да ни върви по вода, както изтъкнаха участниците в спектакъла, или пък защото някой горе плачеше. Някой горе не искаше да повярва, че всичко това се случва, че чалгата поглъща образованието и науката ни, че един от големите ни университети се превръща в арена на чалга изпълнители.

Не издържам...безобразие, безочие...и то от най-висше ниво. Давам крачка встрани, заобикалям подскачащите празнуващи, извиващи кръшни снаги и си тръгвам...извръщам поглед назад и се отчайвам ...в съзнанието ми се прокрадва - Боже, помогни...

-Соня Колчакова-

понеделник, 4 октомври 2010 г.

За "благотворителността" и лапачите и.




ДО Г-ЖА АНИ САЛИЧ
с копия : ДО бТВ
ДО ТЕЛЕВИЗИЯ ПРО БГ
ДО НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ
ДО БНТ
ДО БНР
ДО ДАРИК РАДИО
ДО В-К „24 ЧАСА”
ДО В-К „ТЕЛЕГРАФ”
ДО В-К „СТАНДАРТ”
ДО В-К „СЕГА”
ДО В-К „ДНЕВНИК”
ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ПРИМИЕР НА РБ
ДО Г-ЖА ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА
ЗАМ.МИНИСТЪР НА МТСП
ДО Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД
ДО УНИЦЕФ

Уважаема, Ани Салич,
В качеството Ви на журналист, рекаламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка”, към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания-много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е БИВШ, защото се превърна в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България .
Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” „Байландо”да НЕ успят, въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни пиаракции , измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави , инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провала на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.
Уважаема Ани Салич,
Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по-лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по-добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.
Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”2 зам.министър Валентина Симеонова каза, че , цитирам по памет :”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема , както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени”в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания- от семейства КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ОБЕДНЯВАТ и ОСКОТЯВАТ, грижейки се за детето си. Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше да установи, че:
-основната причина за многото изоставени ромски деца е „помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най-бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна /а не предизборна/ интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос. Отдадени на социална кауза медия и организация като бТВ и УНИЦЕФ трябва да знаят и да кажат на обществото, че написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Като медия трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, които само и единствено се размножават, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата държава с 30 млна население 2 % неефективно население е поносим социален казус-но за бедна държава със 7 млна население с 10 % интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал-няма социално спасение, а цифрите са относително точни.
В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с НЕизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното от медиите и социалната система и държавата като институция, „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв на член от семейството- колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички. Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12- годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплатите, като им ги забавят с няколко месеца/каквато масово е икономическата ситуация в момента/ с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата /ако детето е по цял ден в къщи с баба си или е болно и не е в дневен център или училище/, рехабилитацията, лечение, ремонтите в къщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството...Ако няма баба или дядо - пенсонер или да си зареже работата и да остане като болногледач в къщи, най-често майката остава за болногледач, зарязвайки кариера, бъдеще-срещу 200лв обещетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност... Трябва да знаете и , че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.
Една водеща медия със социални претенции, трябва да знае и за каже ясно, че идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда”основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия-некомпетентна паразитна структура, заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната липса- няма статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най-важното ПРИЧИНИТЕ!!! за този интензитет, както и за РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове-заповеди, указания и пр.-дело все на бюрократи- малоумници. Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти от властта голям брой НПО се крадат и прахосват милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са изолатори за семейни деца- ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени и грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.
Една водеща медия със социални претенции трябва ежедневно да коментира „производството” на деца с тежки заболявания и увреждания причинени от некомпетентната, безотговорна, престъпна здравна система, както и последствията от Чернобилската авария за нацията ни и по-скоро престъпното за тогавашната власт ненавременно прилагане на мерки за ограничаване на последствията от радиационното замърсяване на страната ни- „реколта”, която сега пълни детски инвалидните колички и домовете за изоставени деца!
Уважаема Ани Салич,
За да се затвори входът към институциите, каквито претенции имате във „ВШ” , е нужно ЯРОСТНО да се притисне политическата система и властта да регламентира реална подкрепяща политика за "семейното" отглеждане на децата с увреждания, а не политици и залязващи шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях –цинично използвани като марионетки. В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи- децата с увреждания се връщат при бизките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен , а не в домски гроб. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа – от едната страна ще се налива-от другата ще изтича. За българските медии ние, обречените на децата си родители, сме само герои от „планьорки”- ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - ПРИМИТИВИ с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания... А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите – много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нереахабилитирани, доосакатени...но на никого не му пука-докато не постъпят в дом, където са по-забележими. В крайна сметка акции като „ВШ” правят привлекателна възможността ИЗВЪН семействата си да осигурим нормален живот на децата си вместо да мизерстват при близките си. В този смисъл се надявам да отговорите на въпросите поставени по-долу от десетки родители на деца с увреждания, прочели отчета на УНИЦЕФ от „ВШ”1 в интернет мрежата: 1.В новата кампания на уницеф за ДМСГ Шумен заложеният план представлява изцяло превенция на изоставянето, а не затваряне на дом. Как всъщност ще се затваря дом, след като не са предвидени оценки за състоянието и нуждите на децата?
Предвидена е актуализация на съществуващи оценки, които реално са проформа. С този план ще се профилактира изоставянето, НО няма да се затвори този огромен дом, а и отново са планирани прекалено много нови звена, които ще си дублират дейността.
2.Отчетът УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен ,няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане, това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни. 4. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устаойчивост на услугата, тъй като е известно нисък бюджета, с който годишно разполагат ЦНСТ? 5.Услугата ЦНСТ / център за настаняване от семеен тип/, така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за "ДЕЦА". Следователно, тази услуга в тези ЦНСТ, не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с настанените деца, след като навършат 18 години?. След като е решено, че са изчерпани всички възможности - в Дом за възрастни ли ще отидат тези младежи? 5. В две от къщите са настанени младежи. Но в същото време не е ясно има ли официално одобрена методика за ЦНСТ за младежи , което води до въпроса: как се финансира тази услуга и устойчива ли е тя, сигурен ли е бюджетът и за следващите години, включена ли е в системата от услуги в общността... Две Могили-къде се намира на картата този полу-град, полу- село и какви услуги в общостта има там? Защо отново персонал от Могилино се грижи за тези деца? 6. Включени ли са в щатното разписание на ЦНСТ за младежи необходимите специалисти и какви, защото ако не са включени,е съмнително тези младежи да могат да получават в Две Могили и в Гложене услуги извън ЦНСТ / едва ли там има дневен център/. 7. Относно ЦНСТ за деца / в Русе, Варна и София/ е видно от методиката, че не са включени всички видове специалисти, които са нужни, в такъв случай трябва да се знае тези деца ползват ли услуги извън общността и къде и достатъчно ли са? 8. Твърдите, че моделът Могилино е модел за затваряне на институции?Значи ли това, че смятате ЦНСТ за единствен възможен вариант за деинституционализация и не противоречи ли това твърдение с поредната ви кампания?
Уважаема Ани Салич,
Като социално отговорна медия, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на ББС, както и за сегашната чудовищна ситуация в социалните домове и семействата ни има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на ДАЗД Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно деца-едната е участник в подобно цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.

Красимира Обретенова,
Добрич
0888799165
sveti_mina@abv.bg


Следва отговор от UNICEF:

Уважаема, госпожо Обретенова, Както знаете, основният вход към институциите за деца в България е чрез Домовете за медико-социални грижи. Всяка година повече от 2000 деца постъпват в тези институции, директно от родилните домове. Проектът "Семейство за всяко дете" цели затварянето на входа към домовете, чрез разработване на услуги и мерки в подкрепа на семействата, за да могат децата да се отглеждат в къщи. Проектът беше вече подкрепен от Мрежата за децата, която обединява над 66 неправителствени организации, както и от местните неправителствени организации. "Семейство за всяко дете" подкрепя държавната политика, европейските и международните стандарти, които целят спазването на правото на детето да живее в семейство. Услугите, които ще бъдат създадени ще подкрепят и семействата на деца с увреждания, тъй като много от децата са настанени в домове заради здравни проблеми и увреждания. Още на първото Ви писмо до нас от 5 юли 2010 г., в което изказвате мнение, че Великолепната шесторка е "добро начинание със страхотен резултат" и настоявате "целта на събирането на средствата от сегашната шесторка да е за създаване на фонд за осигуряване на помощни технически средства за деца с церебрална парализа", отговорихме, че новата мисия на предаването ще има фокус върху децата от 0 до 3 години, с цел превенция на изоставянето на най-малките. Както вече Ви отговорихме, "Семейство за всяко дете" има специален акцент върху децата с увреждания и подкрепа към родителите им още от самото раждане. Нашата цел и вярване е, че пълната подкрепа и държавните средства трябва да се насочат към семействата, а не към домовете или друг тип резидентни услуги. Всеки наш проект е обвързан с конкретна работа с политиките на държавата и промяна на системата. За съжаление получихме от Вас ултиматум, че "ако УНИЦЕФ, или Великолепната шесторка не се ангажират публично да подпомогнат оправянето на кашата с НЕ изоставените деца- лично аз ще протестирам публично срещу второто издание на ВШ ". УНИЦЕФ е организация, която е ангажирана трайно с правата на всички деца, включително и на децата с увреждания в България и по света. През 2009 г. осъществихме кампания "Невидимите деца", която подкрепи създаването на нов тип услуга "Детски кът за развитие" за деца с увреждания и техните семейства. Услугата се развива успешно в гр. Русе и съвсем скоро ще се открие и още един Детски кът в гр. Варна. Кампанията "Невидимите деца" подкрепи и насърчи и подписването на Конвенцията за хората с увреждания от правителството на България. Имаме и дългогодишно партньорство със Special Olympics. През последните години бяха направени редица промени, насочени към подкрепа на биологичните родители, предимно на деца с увреждания, които за съжаление остават крайно недостатъчни, за да може едно семейство да отглежда спокойно детето си. Често проблемите водят до разпадане на родителските двойки и до по-големи затруднения за родителят, който е поел сам грижата за детето. Някои родители не вярват, че могат да се справят с всички трудности и изоставят детето. Ние вярваме, че всички семейства имат нужда от подкрепа. Точно по тази причина услугите, които искаме да развием, са в подкрепа на семействата от бременността, по време на раждането на детето, до 3 годишна възраст и не са фокусирани около един конкретен проблем на родителите, а предлагат широк спектър от възможности, които да предотвратят изоставянето на деца в институции. Още един път искаме да подчертаем, че настоящата кампания "Семейство за всяко дете" е ориентирана към подкрепа на всички родители. Екипът, който реализира проекта споделя убеждението, че изоставянето на деца много често се явява резултат от отсъстващата подкрепа за техните родители. Трудностите на родителите са от различно естество и би следвало да бъдат индивидуално оценени, преди да бъде планирана подкрепата за тях. Този проект е естественото продължение на затварянето на дома в Могилино, защото е насочен към първопричините за изоставянето на децата. УНИЦЕФ си партнира в целия свят със забавни формати като "Великолепната шесторка", защото по този начин посланията ни стигат до широк кръг хора и засилват информираността на обществото. Подкрепата на медии като bTV и известни личности е особено важна за успеха на промените в политиката, които УНИЦЕФ предлага. bTV посвещава голяма част от ресурса на новините и актуалните си предавания на проблема с изоставянето на бебета в домове. Телевизията показа проблема, причините за него и възможните начини за разрешаването му - и продължава да го прави много активно. Ако сте имали възможност да обърнете внимание, вероятно сте забелязали, че кампанията за проекта "Семейство за всяко дете" далеч не се изчерпва само с шоуто "Великолепната шесторка". Проблемът е приоритетно отразяван от новините и предаванията на медиите, част от bTV Media Group. Работата с медиите и обществеността не изключва постоянните ни усилия и сътрудничество с правителството и местните власти за промяна на системата за закрила на децата, социалното финансиране и др. Ние сме искрено благодарни за усилията на bTV да подобрят състоянието на децата. Не само Ани Салич, но и много други хора работят с нас безвъзмездно, за да успее мисията "Семейство за всяко дете". Получаваме и подкрепата на хиляди хора в България, които доброволно избират да участват в благотворителните кампании на УНИЦЕФ, които винаги търсят устойчивост и целят промени в политиката за децата. От 1946 г. УНИЦЕФ се издържа единствено и само от доброволни дарения и спазва международни стандарти за финансова отчетност и прозрачност, както в случая и местното законодателство. Средствата се изразходват според целта, за която са набрани и подлежат одит. УНИЦЕФ не получава за програмите си в България средства от българското правителство, нито от Европейския съюз. Не бихме искали да се съгласим, че противопоставяне на проблемите на различни групи деца и техните родители ще доведе до трайното им решаване. Всички деца имат правото да живеят пълноценен и достоен живот, за да имат възможност да развият своя пълен потенциал

понеделник, 30 август 2010 г.

Работа

Е, вече съм на работа от днес!
Стига самосиндикално пиене, стига домашна работа! От днес вече ще си почивам нормално.

сряда, 7 юли 2010 г.

Моята еволюция.




Първо бях амеба. Много ми тежеше, че нямам полов живот. Затова след няколко милиарда прераждания успях да се преродя като червей. Ама и там ударих на камък. Имах орган, ама нямах секс.
След няколко милиона години се озовах във водата. От бягане от чудовища забравих въобще какво е това секс. След като ме изядоха около 5000 пъти се преродих като птица. Това беше най-хубавият период в живота ми – само ядене и секс. Мътенето обаче ме изнерви, че не обичам да вися на едно място. И затова продължих с преражданията. Стигнах до маймуна. Шантава работа. Секс само един път в месеца и то ако намериш разгонена маймуна от противоположният пол. Така се стигна до половите извращения.
Като се преродих вече като човек тези полови извращения ми бяха чак омръзнали. Та се заех с наука в древен Египет. Тоест – с правене на грънци по нов и научен метод. След като унищожих две лаборатории третата унищожи мен. И се преродих в древна Тракия. Там си спомням, че научих племето да прави от виното ракия. Племето изчезна от пропиване за около 10 години. И аз със него.
После не ми дадоха да се прераждам около 3000 години. Ама хич. Та чак до днес. И това, че съм прероден … опс – роден тук в България май ми е кармичното наказание.
ПС: Още се занимавам с наука и техника.

четвъртък, 17 юни 2010 г.

А трябва ли?




"Това не е възможно!" - каза Причината
"Това е безразсъдно!" - отбеляза Опита
"Това е безполезно!" - отряза Разума
"Опитай!" - прошепна Мечтата
"А, бе я си отворете една биричка, вместо това!" - нареди Мързела...

вторник, 15 юни 2010 г.

Съчинение по картинка


Иницирано от блога: http://blogdrwatson.blogspot.com/2010/06/blog-post_12.html

Бурята наближи откъм морето редицата от бели блокове, наредени по хълма, известен повече сред местното население като "Меден рудник". Не че е имало рудник точно там. Просто остарялото име Кара баир е трябвало да се осъвремени малко. Четирите училища на баира стреснато погледнаха напиращите облаци и се замислиха колко ли от децата в тях си носят чадъри. И после пак задрямаха под монотонния речитатив на преподавателите. То и Господ би заспал при такова преподаване.
Бурята подмина първите блокове и чак тогава изтрещя първата светкавица. Уцели точно едно дърво, но не в короната му, а в снадката между два клона. Трясъка от разцепването му продължи поне десет секунди но бавно заглъхна. Двете половинки се разделиха със скръбен стон и се залюляха на ураганния вятър, но не паднаха на земята. Силно и младо беше дървото. Нищо, че това му беше първата мълния - нямаше никакво намерение да се предава.
Ей така полегнало на две страни го намери бай Пешо на следващата сутрин. Жално му стана за здравото дърво. Видя в него очите на дъщеря си, преборила левкемията преди година с упоритост и много лекарства. Трепна нещо в сърцето на бай Пешо и той слезе в мазата и намери старите ненужни му вече скоби за притягане на бетонните пръти на лозето, което продаде преди три години за да излекува дъщеря си. Сложи ги на дървото и отиде да пие една бира в капанчето.
А свежият вятър духаше от морето и носеше мирис на живот.

Как чета



1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Грехота е.
2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Водка с пепси.
3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Всичко си отбелязвам наум. И е по-сигурно от записаното, защото мога да правя промени по него. Пак наум.
4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител. Обикновено на него е отпечатано името на самата книга.
5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И трите... (служебната литература също влиза в класацията, нали?!)
6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
По всяко време мога да спра. А като се вземе предвид, че понякога чета и по две книги наведнъж това е принципа.
7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
На секундата!
8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Няма такива думи. В речник гледам само нафуканите цитати, написани в книгите я на френски, я на латински (и то не всеки път).
9. Какво четеш в момента?
Робърт Хайнлайн — "Отвъд залеза". Невроятно за написано от мъж.
… Приятели, елате,
дордето не е твърде късно веч
да дирим нови светове — да тръгнем
и да ударим с тежките весла
ехтящите бразди — че моя цел е
на запад да отплувам и да плувам
оттатък залеза и всичките звезди,
дорде умра…

10. Коя е последната книга, която си купи?
Зекария Сичин - "Когато времето започна";
Лоис Макмастър Бюджолд - "Криожега"
11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
До три наведнъж.
12. Имаш ли любимо място/време за четене?
Вечер след като съм си свършил всичко.
13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
ВСИЧКО!
14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Много са. Няма да ви тормозя със списък от около 50 заглавия.
15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)
По тематика.

петък, 21 май 2010 г.

Големият Адронен Колайдер

Бууум! – разтърси се райската порта. Свети Петър с разрошена брада и с чаша недопито кафе (с малко коняк за вкус) открехна вратата и любопитно надникна навън. Нищо. Точно си оправи подпетеният чехъл и се врътна за да захлопне портата и фшшш… Двама човека с бели престилки и тънки брадички тип ‘катинарче’ с по два диоптъра очилца се материализираха пред погледа на светията.
- Кои сте вие и какво правите тук? – с дълбок уморен глас попита свети Петър.
- А, к'во ли правим и ние, а? А ..ааа.. къде сме?
- Къде сте – после ще ви кажа. А какво гръмна наоколо, че чак райската порта се разтресе, а?
- Нищо особено … Колайдера гръмна..
- Какво е това?
- Ами “Големият Адронен Колайдер”. Па гръмна си… Както си го пробвахме и – опа…
- А, бе вие добре ли сте, бе очилатковци такива?! Разбрахте ли какви сте ги надробили? Защо го построихте този колайдер?
- Хикс делихме.
- Какъв хикс?!
- Хикс бозони делихме на части. Един направихме, два направихме и после от два – един направихме.
- А, бе вие да не сте ги сбълскали?!!!
- А, не сме. Само ги ускорихме, а те сами се сблъскаха. и после – БУУУМ!
- Идиоти! Втори “Голям взрив” ли искахте да направите?
- То доста голям взрив се получи, но не беше най-голямия. Не достигнахме изчислената мощност. Само – бууууууумммм… и тишина!
- Да ви се невидят и експериментите и любопитството! Хайде влизайте. Само двамата ли сте?
- Да. Засега. След нас идват още 6 милиарда и половина…

четвъртък, 20 май 2010 г.

Premeditated Dying - Autumn


И пак:

Голям глас е Welmoed Veersma:
Autumn - Premeditated Dying

Search for alternative ways to satisfy the mind
Desperate to glance on the other side of life
Addicted to work up feelings of an unknown kind
Evoke emotions connected to a thousand-meter dive

I would die a bit, so I could reach the afterlife
Trusted there would be, something beyond our comprehension
I would live a bit, so I could fight my psychedelic strife
Hoping to survive, to tell about this unknown dimension

Passions no longer kept in hand, a burning desire for more
Like the sea encroaching on the land until I die
Like a ship that got wrecked and washed upon the shore

"In twisting tunnels of divine light
The angels sang a hymn for you
While spirits danced side by side
Then I knew: I had made my dream come true"

20-ти май

Днес е 20-ти май. А на тази дата са се случвали мнооого неща:
325 г. — Римският император Константин I Велики свиква в Никея Първия вселенски събор, на който е приет „символът на вярата“.
525 г. — При земетресение в Близкия изток загиват около 300 хиляди души.
1191 г. — Войските на английският крал Ричард Лъвското Сърце превземат Кипър.
1498 г. — Португалският мореплавател Вашку да Гама първи от европейските мореплаватели заобикаля Африка и пристига в Калкута, Индия.
1520 г. — Ернан Кортес разбива испанските войски, след като се обявява за независим владетел на Мексико.
1874 г. — Леви Щраус пуска за продажба първата партида сини памучни панталони с медни капси, станали известни по-късно като джинси.
1875 г. — Представители на 17 държави подписват в Париж Метричната конвенция, с която се постига единство в използваните мерни единици.
1875 — Княз Александър Дондуков-Корсаков встъпва в длъжност като руски императорски комисар в България.
1882 г. — С присъединяването на Италия към военния съюз между Германия и Австро-Унгария се създава Тройния съюз — организация, която по-късно предизвиква Първата световна война.
1900 г. — В Париж са открити Вторите Летни Олимпийски игри.
1902 г. — Куба става независима от САЩ република.
1927 г. — Саудитска Арабия получава независимост от Великобритания.
1932 г. — Енгелберт Долфус става канцлер на Австрия.
1932 — В СССР е въведен терминът социалистически реализъм като нов стил в литературата.
1963 г. — Сукарно е назначен за пожизнен президент на Индонезия и провъзгласен за Велик вожд на революцията.
1969 г. — Джон Ленън сключва брак с Йоко Оно в Гибралтар.
1972 г. — Създадена е обединената република Камерун.
1983 г. — От френския Институт „Пастьор“ официално се съобщава, че е изолиран вирусът на СПИН, от екип, ръководен от професор Люк Монтание.
1989 г. — В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против „възродителния процес“.
2002 г. — Източен Тимор придобива независимост от Индонезия и става първата суверенна държава за 21 век.
2003 г. — Извършен е първият полет на първият частен космически кораб — SpaceShipOne.
2003 — Ватиканът публикува речник на съвременния латински език, в който са добавени термини, които широко се използват в настоящето.
2007 г. — Избори за Европейски парламент през 2007: В България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент.

За Ахмед Доган и алкохола



Вчера Ахмед Доган пак се изцепи: http://www.dnes.bg/politika/2010/05/19/dogan-bez-dps-stranata-ne-moje-da-se-upravliava.91333,1
То е ясно, че електората му е от пенсионирани граждани на България с турско самосъзнание. Вижда се и от публикуваният клип. Но нещо друго си мисля:
1. Пиян е. Безусловно. А аз като виден форумен алкохолик съм експерт по това човешко състояние.
2. Боли го, че не е във властта. Така го боли, че чак може да иницира един турски метеж в някой български район, където все още има влияние.
3. Говори ... мечтите си. Как ще го поканят пак във властта. Да, бе...
4. Цялото му словоизлияние е гнусно и по съдържание и по поставени цели. С него спуска един 'мост' към сегашното правителство и се моли да не бъде изгорен на секундата. Но което и ще се случи.
5. Доган вече не е фактор. Катоо му се отнеха парите и далаверите той вече е никой. И си го каза в почти прав текст в тази си реч. Ама много му се иска. Пак.
Ама няма вече 'келепир'....
За което лично аз съм доволен!

А, и да допълня с новината за поведението на Мохамед Реджеб след хващането му от полицията, че кара пиян и без книжка след сватба. То бяха кълбета, то бяха увъртания.
Първо по време на хващането му си каза, че е пил. Щото на сватаба това се правело... А вчера по новините ме изненада с тезата, че да - бил пил, ама кафе. Щото на сватба така се правело...
Д'еба!

вторник, 18 май 2010 г.

За пушенето

Пушенето е физиологически необходим за организма на човек процес. Никотинът убива 36 вида микроби, като от тях 8 са вредни. Под действието на никотина първи загиват старите и слаби мозъчни клетки. Смолистите вещества, които се отлагат при пушенето по вътрешните стени на белия дроб затрудняват достъпа на въздух до алвеолите с което принуждават организма да увеличи благотворно притока на кръв в белия дроб.
Без пушене аналогичен ефект може да се получи само с интензивни занимания със спорт и сложни дихателни упражнения. Сам по себе си процеса на всмукване на дима и особено пушаческата кашлица се явяват естествена и необходима дихателна гимнастика.
Непушачът преждевременно износва своят организъм, работейки без почивка за цигара. А никотинът убива коня в човека. Паленето на цигара помага в профилактиката на сериозните психически разстройства. Пушещите се отвличат от производствените проблеми, шегуват се и се забавляват. Всяка усмивка продължава живота на човека с минута, а всяка цигара го съкращава с 3 минути. Тоест за всяка изпушена цигара, ако се усмихне човек 3 пъти и митическата вреда от никотина ще спадне на нула. Освен това временният недостиг на кислород, по време на пушенето кара мозъка след изпушването на цигарата да работи с удвоена ефективност. Това естествено не важи за непушачите, чиито мислителни способности намаляват експоненциално заради монотонната работа и кислородното пренасищане.
Пушачът сам си избира да пуши, като при това изпробва различни сортове цигари, пури, пособия като лули и мундущуци, сортове тютюн. Непушачите се лишават от всички тези познания и емоции с което ощетяват своят вътрешен мир.
Как да се пуши – това е много важен въпрос. Ако около пушачът се вихрят кълба от дим – то пуши дилетант, хвърляш на въздуха ценен материал. Истинският пушач дълбоко вдишва димът и дълго го задържа в дробовете си, където поема всички ароматни компоненти. Такъв човек е екологически по-безвреден от непушачите, защото употребява по-малко кислород.
Пушачът е по-пригоден за оцеляване в екстремни условия. В джобът му винаги ще се намери кибрит или запалка за палене на огън или за осветяване на пещера. При пушачът няма проблеми да заговори някой или да се запознае. Само трябва да му поиска огънче, държейки незапалена цигара в ръка. Тази терапия се препоръчва на силно стеснителни хора, които не могат да заговорят момиче в дискотеката. Да не забравяме, че момиче, гледайки един пушач как дърпа от цигарата си, го оприличава на смучещо биберон бебе на подсъзнателно ниво. И затова мъжете пушачи имат такъв успех сред жените. Обратното – мъж гледайки пушеща жена си прави същата аналогия, но с друг физиологичен смисъл.
Волевите качества на пушачите достигат необичайно високо ниво, особено в периодите им на отказване на пушенето. А непушачите никога са нямали волята да започнат да пушат, да кажем на 45 годишна възраст.
И в заключение – ако попитате някой – „Да имате да ми дадете два лева?” със сигурност ще получите отрицателен отговор, докато на въпрос „Да имате една цигара?” със сигурност ще получите и цигара и разговор по темата.

ПС: Следварително се извинявам на тези, които са го чели на другото ми място!

понеделник, 17 май 2010 г.

За алкохола и мен

Цитат:
Редица проучвания описват връзката между умерената консумация на алкохол и относително ниския риск от развитието на диабет тип 2. Дали това се дължи на благоприятен ефект от алкохола обаче остава неясно.
Като се гледам не диабет тип 2 няма да хвана, ами и на тези на които им прелеят от моята кръв ще са 'ваксинирани' от този диабет до живот!
Още Ной след спасението си първата работа която свършил била да засади лозе, да направи вино и да се опие от него в чест на спасението си. Така е, като не си носиш мехове с вино в ноевият ковчег, а за сметка на това си взел мухи, стоножки, вирусите на СПИН, заразата с чума и т.н.
Алкохола поне елиминира всички тези мръсотии с директно изплакване на устата още от древни времена.
1. Алкохола дезинфекцира всичко, до което се докосне.
2. Алкохола разтваря 50% от известните лекарства, за да могат да се употребят по предназначение. Другите 50% се държат от растителните мазнини.
3. Алкохола действа по-силно от тревата за пушене. Марихуаната де... Той тренира черният дроб (единственият самовъзстановяващ се орган в човешкото тяло)за разлика от наркотиците удрящи директно в мозъка на употребяващият ги.
4. Ако попиташ непознат дали да го почерпиш една водка, или да го почерпиш една 'доза' ясно е каква ще е реакцията. Искащите почерпка са в пъти повече от искащите 'доза'.(слава Богу!!!)
А, бе ясно ви е, че нормалната употреба на алкохол е полезна. Иначе Господ нямаше да разреши негласно шмъркането на осветено вино в негова чест в църковните ритуали. Светеното вино си е носител на божествено просветление и изкупление в много религии. Само мюсюлманите се дърпат от тази традиция, защото Мохамед им е забранил да употребяват вино, но нищо не бил споменал за ракията, мастиката, рома и така нататък.
Да се надявам, че сте ме разбрали правилно.

вторник, 11 май 2010 г.

В библиотеката




Пак се записах в библиотека.
Вече трета по ред. Малка, квартална и тиха. Има си и пиано и библиотекарка с бяла коса. Класика.
Обичам мириса на стари книги и тишината между стелажите. Книгите са се наредили като обидени хлапета - също така тихи и различни по височина и външен вид. На повечето дрехите са окъсани и ремонтирани поне по два пъти. Малко са тези с лъскави корици или с еднаква височина.
Мирно си съжителстват и Флобер и Сичин еднакви в нещастието си никой да не ги е разлистил вече 5 години. А каква беше радостта на една стара книга, че някой я е взел за пръв път! И сега като я върна гордо ще показва печата с датата на останалите в редицата, а някои от тях тайно ще и завиждат, че е видяла мен и моето жилище и ще има какво да им разправя поне месец. Или година. Докато някой не избере пак книга от този стелаж.....

четвъртък, 29 април 2010 г.

Музика за душата

Не знам защо, но това ме разтърси.
Голям глас!

http://www.youtube.com/watch?v=BzcyIXOClJ4

In this cascade of memories I wonder what
could have changed, had I changed
Questioning what and why can’t undo the day
Yes, I realize...
What’s done is done, but the night time raised
the mist to another day in shame

Can I only look back and wonder what
could have changed, had I changed?
Time is ebbing away, but it's in no rush today
What’s done is done but the migraine still
persists and the autumn rain remains

Show me the nearest well to drown my discomfort
A shallow pool
A shallow pool of hope will do
Show me the nearest well to wash my tears away
A shallow pool
A shallow pool of hope will do

Can I only look back and wonder
What could have changed, had I…?

четвъртък, 4 март 2010 г.

"Вещерът"



Бяха ми омръзнали европейските чудовища - все вампири, върколаци, тролове и тук-таме по някой елф или джудже.
Друго си е нашето славянско богатство от чудовища - кикимори, водници, опойци, самодиви, лесници и така нататък.
Анджей Сапковски е сътворил нещо невероятно красиво, героично, тъжно и смешно опирайки се на нашите и европейските приказки и поверия.
За тези, които още не са я чели - наблегнете на това какво е първото желание на вещерът Гералт към джина от бутилката... Ще се скъсате от смях. Целият ден.
Всъщност терминът "Вещер" не е коректен. Според мен wiedzmin означава "убиец на вещици”, според друг, по-добре запознат със славянската митология, най точният превод би бил "ведмаг" – не-жив, изправил се срещу нечистите сили. Всъщност “Ведмак” е и руският превод на заглавието на поредицата, и най-точно описва същността на героя.
Сапковски често ползва за сюжети на разказите си в популярни приказки – “Снежанка и седемте джуджета”, “Красавицата и Звяра”, “Рапунцел” и други. Мотивите им ще срещнете в почти всеки разказ от първите два тома от поредицата. Но приказките за деца тук са се превърнали в мрачни, тъжни и драматични истории от самия живот, сякаш той си е поставил за цел да надникне в един истински славянски свят, изпълнен с магични създания и да проследи приказките до корена им – реалните истории, които са ги подхранили, за да се превърнат в това, което са сега. Нищо не е такова, каквото го познаваме. Снежанка е разглезена, себична и безскрупулна лигла, която се присъединява към шайка разбойници – седем джуджета – а после ги ограбва. Обреченият да се скита в образ на звяр човек е безнадеждно влюбен в жестока сукуба, която се възползва от наложеното му проклятие, за да се храни и поддържа силата си.
Сапковски показва тъмната, мрачна страна на човешката природа. Главният му герой, Гералд от Равия, който трябва да е защитник на хората от магичните създания се изправя пред тежка морална дилема. Кой всъщност се нуждае от защита? Жестоките хора или магичните създания, които са на път да бъдат заличени от лицето на земята от алчното човечество? На Гералд се пада нелеката задача да балансира по острието на бръснача, да съди кое е право и кое – не, да върви между две истини, да стои между два настръхнали звяра, всеки от които се опитва да разкъса и погълне другия.
Атмосферата е плътна и отлично изработена, особено приятно впечатление прави хармоничното съчетание на типично европейска феодална общност със източния, самурайски уклон на ведмашката философия и бойни умения.

сряда, 24 февруари 2010 г.

Кадри от една командировка




Такава ми е работата, че трябва да пътувам. Много. И това ми харесва на моята работа. Пристигаме вечерта. Прявя две снимки - чено на черно и с нещо блестящо в средата. Тоест - нищо. На следващият ден вече може да се снима. Прекрасни условия. Ето - да видите и вие:



вторник, 16 февруари 2010 г.


Още я чета тази книга, но въпреки това съм сигурен - мъдрецът Осфео е новият ми кумир. Дзен коаните от 'книгата' "From the Discourses and Edifications of Liw Osfeo”, посветени на него са източник на непоправим оптимизъм и мъдрост. И толкова прилича на мен...

Краят на Вселената

Днес ме попитаха как ще свърши Вселената. И аз си представих това:

Термодинамична смърт.
Всичко във Вселената ще изстива бавно но безвъзвратно. Слънцата ще се взривяват, изгарят и угасват едно след друго. Остатъците им ще се събират в студени и мрачни планети съставени от отломки от бившо величие. И живите планети ще понижат температурата си първо до замръзване, после до вледеняване и накрая до вкочаняване при -273,16 градуса по целзий.
Ще замръзнат всички процеси. Атомите ще се наредят спокойно един до друг в кристални решетки и ще заспят вечен сън. Трептенето и преноса на вълни ще спре. Фотоните ще се реят още малко с тяхната бясна светлинна скорост, но като им свърши енергията и те ще изчезнат. Тогава ще остане наистина пълна тъмнина. Защото няма да има възможност за съществуването на светлина.
Материята ще започне да се разпада поради изчерпването на пълната и енергия. След като завърши този разпад в пространството ще остане само остатъка от изчерпената енергия, който скоро ще се разсее.
И край.