Случайно се сетих, че преди много години днес ми е бил най-щастливият ден. След много мрънкане и врънкане родителите най-после ми купиха колело. И то не какво да е, а Балкан! Всички казваха на марката на галено - Балканче. И при това червено (не такова синьо като на снимката).
Сглобих го в коридора и го смъкнах с асансьора от седмия етаж пред блока ни в "Зорница". Пробвах се да се науча да го карам на паркинга пред блока. Някъде след около 10-тото падане вече му хванах чалъма. Здраво стиснал кормилото опитах и скоростна отсечка на равното. Добре стана. Не паднах. Следващият ми опит беше да се спусна по наклона, който е изключително стръмен между 11-ти и 19-ти блок. Завърших с челно врязване в новостроящата се сграда на супермаркета. Изтупах праха от мене, забърсах с фланелката колелото (останало без драскотина дори) и започнах да изкачвам нагорнището. Последва и втори опит. Може би беше неуспешен, защото не уцелих нищо по пътя си. Затова се изкачих и опитах още един път. Този път вече добих самочувствие. И тъй като знаех, че покрай комплекса ни се строи Панорамното шосе излязох на него. Засилих колелото към жп прелеза (до стадион "Нефтохимик") и се кефех на чисто новият асфалт. А след това колелото се подхлъзна и паднах. Под гумите на един москвич. Откъде да съм знаел, че пътят е бил вече отворен за движение?! Колелото излетя в тревата, а аз минах между гумите на москвича. Шофьора спря, излезе жълт-зелен и.. припадна. Аз без никакви последствия си грабнах колелото и отидох да си карам пред блока, докато се науча.
После с това колело ходихме в гробищният парк (срещу болницата) и там се съревновавахме с пазачите му. Нито един път не ме уцелиха с хвърлена тояга. По това време - есента се радвахме като източат езерцата в този парк и карахме вътре в тях. Наклонът на стените им беше перфектен за изпълнение на каскади.
А сега колелото още е в движение. С него се ходи до магазина. Всичко му е наред, само фара го няма. И боята е оригиналната. Издраскано е, но не до желязо.
Като се замисля може да изкара и повече от мен.
