петък, 22 октомври 2010 г.

Мрежата



Мрежата се е разпростряла като паяжината на стар побъркан паяк. Нишките и не завършват в клоните на дърветата, а в човешките души. На края на всяка нишка е хваната по една човешка душа. Тя подръпва нишката къде от любопитство, къде от немай къде и не се сеща че може да събуди паяка. А събуди ли се той и протегне отдалече своето жило (знам, знам, че са хелицери...) и потъне ли то във впримчената душа няма повече измъкване. Заразената душа се мята неистово, но не за да се измъкне а за да дърпа по-силно своята нишка. И ето - вълните причинени от заразената душа се разпростират отначало по-близо, а после и по-далече по структурата на Мрежата. Мятанията и привличат и други такива които поглеждат нейната нишка и съдят по движенията и за това каква душа виси и се гърчи на другият и край.
Ако все пак душата скъса нишката, остатъкът и виси от нея години наред. И е достатъчно само да се допре пак до Мрежата и да залепне пак.
А старият побъркан паяк седи в центъра не на мрежата - на душите ни и тъче денонощно нови и нови нишки. За нас.

4 коментара:

  1. Залепнали смееее :)
    Само да добавя, че виртуалния алкохол не ме удовлетворява!
    Щото не води до пристрастяване.
    :)

    ОтговорИзтриване
  2. Идеално.И на мен ми се види кофти-слаба работа...

    ОтговорИзтриване
  3. А това удобство колко време ще пази!!!Дали няма да се въведе нещо и хоп-до ушите!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Виртуалният алкохол веднага ти напомня, че има и ... натурален такъв. И че е време за 'наздраве!'

    ОтговорИзтриване

Може да използвате в коментарите:
Снимка - [im]url на снимката[/im]
Color - [co="red"]текст[/co]
Marquee - [ma]текст[/ma]