Цифровата революция и пиратството не са от вчера.

В самото начало на 20 век издателите на музикални ноти са съдили производителите на перфоленти за механични пиана, като са ги обвинявали в нарушаване на авторските права. Върховният съд не се е съгласил с това и е въвел правото на принудителен лиценз, което е в полза на издателите на музика, чиито приход от продажбата на билети и записи на музика е 500 милиона долара.
В 1920 година постановщиците на водевили подали в съда иск срещу Маркони затова, че е изобретил радиото. Те се оплаквали, че то ще им попречи да събират приходи от живи изпълнения. Водевилът сега е мъртъв, но вината за това не е на радиото, а това, че актьорите са се преместили в новото медийно пространство.
В 1933 г. Едуин Армстронг изобретил FM радиото. Обаче звукозаписните компании започнали да влагат пари в АМ радиото и през 1945 г. убедили федералната комисия по свръзките да премести FM в друга част на радиодиапазона, като така направила безполезни всички предаватели и приемници, създадени от Армстронг през предходните години. Освен това федералната комисия ограничила мощността на FM станциите и забранила поставянето на радиорелейни станции на билата на планините, така че за транслацията на дълги разстояния се е наложило използването на скъпи кабели. През 1954 г. след 21 годишна война с медийните гиганти Армстронг се е хвърлил от 13-тия етаж. А сега FM радиото е основно медийно средство в радиоефира.
През 1940 г. киностудиите са се отнасяли с телевизията като с враг номер 1. Те се опасявали, че телемрежите ще намалят проходите им в касите на кинотеатрите. Сега хората пак си ходят на кино, а студиите заработват стотици милиони долари от създаването на филми за телевизионен формат.
През 1959 г. издателите на книги били много развълнувани от появата на първият успешен фотокопирен апарат (ксерокс). Те се опасявали, че благодарение на него ще се разпространи кражбата на книги, което ще постави под заплаха издателският бизнес на книги. Но ксероксът се оказал незаменим за бизнеса и производството му процъфтява в момента.
В края на 70-те и началото на 80-те години Universal City Studios и Walt Disney Productions са се съдили със Sony, като са се опитвали да спрат от продажба видеомагнитофоните. Цял Холивуд смятал, че видеомагнитофоните нарушавали федерален закон, като позволявали на зрителите да променят времето на преглед на филма или телевизионните предавания, да създават домашни библиотеки с видеокасети с филми без разрешението на владетеля на авторски права. През 1982 г. Джек Валенти произнесъл пред американският Конгрес знаменитата си фраза:
"Видеомагнитофонът за американският кинопродуцент и за американският зрител е като Бостънският удушвач за самотна жена!". Адвокатът съобщил на Върховният съд, че видеомагнитофонът е създал многомилиардна индустрия, основана на кражбата на чужда собственост. Киностудията загубили, но били на косъм от победата. Обче съдията Сандра Дей О'Конър размислила и и подарила победата на Sony. И досега Холивуд търси способ да оспори решението, даже въпреки това, че технологиите Betamax, VHS, DVD и BD им носят и сега около 63% от приходите им, като от продажбата на билети те печелят само 21%.
През 1998 г. звукозаписната индустрия е дала на съд фирмата Diamond Multimedia, за да и попречат да пусне в продажба първият портативен МР3 плеър Rio, като заявили, че МР3 плеърите са предназначени за пиратство. Съдът не се е съгласил с това и сега музикалните интернет магазини са във възход от продажбата на песни в МР3 формат.
През 2001 г. двадесет и осем киностудии и медийни компании подали съдебен иск срещу компанията Sonicblue за нарушаване на правата им, защото плеърите на тази фирма ReplayTV можели да пропускат рекламите и позволявали на приятели да обменят записи на програми. След две години фирмата Sonicblue фалирала, като не малка вина за това имали и съдебните дела. Обаче един от способите за откриване кога започва реклама в предаването е, че изчезва логото на телевизионния канал от екрана. Затова сега това лого се прави от много ТВ компании анимирано, полупрозрачно и т.н.

Сегашните битки между развлекателната индустрия и техническите нововъведения може да ни се показват като нещо ново, но то е само поредният рунд от тази битка.
Компаниите се сражават отчаяно, защото имат представа за технологичните нововъведения, кото и в момента стават зад гърба им.

(По материали от http://p-i-f.livejournal.com/ )