Бяха ми омръзнали европейските чудовища - все вампири, върколаци, тролове и тук-таме по някой елф или джудже.
Друго си е нашето славянско богатство от чудовища - кикимори, водници, опойци, самодиви, лесници и така нататък.
Анджей Сапковски е сътворил нещо невероятно красиво, героично, тъжно и смешно опирайки се на нашите и европейските приказки и поверия.
За тези, които още не са я чели - наблегнете на това какво е първото желание на вещерът Гералт към джина от бутилката... Ще се скъсате от смях. Целият ден.
Всъщност терминът "Вещер" не е коректен. Според мен wiedzmin означава "убиец на вещици”, според друг, по-добре запознат със славянската митология, най точният превод би бил "ведмаг" – не-жив, изправил се срещу нечистите сили. Всъщност “Ведмак” е и руският превод на заглавието на поредицата, и най-точно описва същността на героя.
Сапковски често ползва за сюжети на разказите си в популярни приказки – “Снежанка и седемте джуджета”, “Красавицата и Звяра”, “Рапунцел” и други. Мотивите им ще срещнете в почти всеки разказ от първите два тома от поредицата. Но приказките за деца тук са се превърнали в мрачни, тъжни и драматични истории от самия живот, сякаш той си е поставил за цел да надникне в един истински славянски свят, изпълнен с магични създания и да проследи приказките до корена им – реалните истории, които са ги подхранили, за да се превърнат в това, което са сега. Нищо не е такова, каквото го познаваме. Снежанка е разглезена, себична и безскрупулна лигла, която се присъединява към шайка разбойници – седем джуджета – а после ги ограбва. Обреченият да се скита в образ на звяр човек е безнадеждно влюбен в жестока сукуба, която се възползва от наложеното му проклятие, за да се храни и поддържа силата си.
Сапковски показва тъмната, мрачна страна на човешката природа. Главният му герой, Гералд от Равия, който трябва да е защитник на хората от магичните създания се изправя пред тежка морална дилема. Кой всъщност се нуждае от защита? Жестоките хора или магичните създания, които са на път да бъдат заличени от лицето на земята от алчното човечество? На Гералд се пада нелеката задача да балансира по острието на бръснача, да съди кое е право и кое – не, да върви между две истини, да стои между два настръхнали звяра, всеки от които се опитва да разкъса и погълне другия.
Атмосферата е плътна и отлично изработена, особено приятно впечатление прави хармоничното съчетание на типично европейска феодална общност със източния, самурайски уклон на ведмашката философия и бойни умения.
