Патриарх Павле

Навършват се 3 години от смъртта на сръбския патриарх Павле.
Наколко случки от неговия аскетичен живот показват каква разлика има между него и неговите подчинени, както и между нашите окичени със злато и коли божи служители.

Вартбургът
Докато владика Павeл бил още Рашко-Призренски епископ, епархията разполагала само с един автомобил – „Вартбург”. Той бил използван главно за различни църковни нужди. Епископ Павел рядко го ползвал, защото ходел предимно пеш. Веднъж дошъл да го посети Жичкият епископ Стефан, с когото били близки още от студентските си години в Богословския факултет. Жичкият епископ карал „Пежо”. Потеглили с неговата кола, за да обиколят заедно епархията, и епископ Павле казал:
- Ех, брате Стефане, много ти е хубав „Вартбургът”!


Мерцедесът
Както е известно, дядо Павел продължил да живее така и след като се преместил в Белград. Столичани често го срещали на улицата, в трамвая, в автобуса… Един път, докато пешком се изкачвал по стръмния тротоар на улица „Крал Петър”, където е седалището на Патриаршията, го срещнал известен свещеник от централен белградски храм. Той карал един от най-новите модели „Мерцедес”. Спрял автомобила и излязъл:
- Ваше Светейшество, позволете да Ви откарам! Само кажете докъде…
Патриархът влязъл в колата и, щом потеглили, попитал:
- Кажете ми, чий е този автомобил?
- Мой е, Ваше Светейшество!
- Спрете! – заповядал патриархът. Излязъл, прекръстил се и казал: - Бог да ви е на помощ!


Черните лимузини
Имало заседание на Светия архиерейски събор на Сръбската църква. Междувременно Негово Светейшество както обикновено поел към катедралния храм за вечерна служба. Когато излязъл от патриаршеския двор, видял много паркирани големи черни автомобили. Попитал:
- Чии са всички тези грамадни луксозни коли?
- На нашите епископи, Ваше Светейшество! Дошли са с тях за събора - отговорил свещеникът, който го придружавал.
- О, Боже, опази! Какво ли щяха да карат, ако не бяха дали обет за нестяжание?!

Мъките на дякона
В сградата на Патриаршията често се преразказва диалогът между патриарха и неговия дякон, проведен веднъж преди да поемат към църква в луксозния квартал Баново бърдо.
- Как ще идем дотам? С кола ли? – попитал дяконът.
- С автобус! – решително отвърнал патриархът.
- Автобусите са претъпкани, задушно е вътре, а не е много наблизо…
- Тръгваме! – кратко отвърнал Негово Светейшество.
- Но... - докато го следвал, дяконът опитал с нов, по-сериозен аргумент – Ваше Светейшество, лято е, мнозина са се отправили към плажа в Ада Циганлия, автобусите са пълни с разголени хора. Неудобно е…
- Знаете ли, отче – обърнал се патриарх Павел, – всеки вижда това, което иска!

Към американците
Когато владика Павел станал сръбски патриарх, припомня си уредникът на Музея на СПЦ Слободан Милеуснич, многобройни делегации и чуждестранни представители изразили желание да се срещнат с него. Тогава дошъл и доста активният тогавашен американски посланик в Белград Уорън Цимерман. Патриархът го приел в патриаршията. Посланикът предал поздравленията си от името на американския народ, от името на американския президент и лично от свое име. Повели разговор по общи теми, а накрая посланикът попитал:
- С какво можем да Ви помогнем?
Патриархът го погледнал:
- Ваше Превъзходителство, не ни пречете – с това ще ни помогнете!


Чисти сметки Много неща патриархът може да върши сам. В манастирите се е научил да шие, кърпи, пере, да прави и поправя обувки, да обработва земята, да ашладисва плодни дръвчета, да подвързва книги и да прави обкови, да ремонтира сгради, да поправя различни апарати и електроинсталации... По природа е работлив човек. Постоянно прави нещо. Секретарят на Синода на СПЦ и четец на Негово Светейшество Градимир Станич разказва:

- А когато влезе в моя кабинет, ако забележи, че нещо не работи, както трябва, ако види, че вратата не се затваря добре, че някъде нещо е прокапало, че електричеството прекъсва… той сам ще се заеме да установи къде е проблемът и ще каже: „Я да поправим това!”… Той навсякъде се държи като домакин - не само тук, в Патриаршията, а и във всеки манастир и всяка църква, навсякъде където попадне…

Веднъж патриарх Павел отишъл в Овчарско-кабларския манастир „Благовещение“, където се бил замонашил и където почти всяко лято прекарвал няколко дни. Когато дошло време да се върне в Белград, повикал игумена Георги, за да си „оправят сметките”.
- Отец Георги, ето, прекарах с вас тези няколко дни. Всичко, слава Богу, беше добре. Бях тук, закусвах, обядвах и всичко това все струва нещо, нали така?
- Ами, да, Ваше Светейшество…
- А и аз ви помогнах с по нещо. Нали така, отец Георги?
- Да, Ваше Светейшество, много ни помогнахте, сякаш сте дошли тук, за да работите, а не да отпочинете…
- Да оправим сметката тогава: поправих ви улука, прозореца, мивката, бравата, подпрях и пооправих лозите, поправих обувките… Ако съберем всичко, отец Георги, излиза, че Вие на мене трябва да доплатите!

За заплатата на епископите
Както е известно, патриарх Павел се е отказал от заплатата си. Получава само пенсия за времето, докато е бил Рашко-Призренски епископ. А и неговите нужди са съвсем скромни, тъй като сам шие мантиите си, сам поправя обувките си… Така дори по-голямата част от малката му пенсия остава и той я раздава на сиромасите или я дава за нещо общополезно.

Помни се негова реакция от 1962 г. към тогавашно искане от някои епископи да им се увеличи заплатата:
- А защо, след като и това, което сега имаме, не успяваме да изхарчим?!
По същия начин постъпва и с подаръците, които получава. Ако му подарят плат за мантия, той го пази, докато не срещне монах или свещеник, който няма възможност да си купи. Тогава изчислява колко му е необходимо, за да си я ушие, и дава тъкмо толкова, за да остане и за някого другиго.

Известният литературовед Жика Стойкович, който доста е работил с владика Павел, докато е бил Рашко-Призренски епископ, по издаването на капиталния труд Косовски наследства, веднъж в патриаршеския двор му се оплакал, че му е трудно да събере пари за издаването на събраните трудове на един от най-значимите сръбски писатели Милош Църнянски. Патриархът го изслушал, изправил се, отишъл до кревата си, повдигнал възглавницата, взел оттам портфейл, от който извадил три хиляди марки и ги подал на Стойкович:
- Ето, това моят дял за печатането на книгата на Милош Църнянски. Помогнете си!

Пестеливост

Градимир Станич, управител на патриаршеската печатница, разказва:

- Той сам набира книгите си. Листата, които изписва, почти нямат полета, разстоянието между редовете е най-малкото възможно. Не иска без нужда да губи време с често вмъкване на хартия в пишещата машина. Освен това пести хартията – така се е научил, защото по-рано тя е била много скъпа. А неговите текстове са толкова чисти, че преди печат по тях няма какво да се прави. Колегите разказват как буквално се придържа към Господната молитва: „...насъщния ни хляб дай ни днес...“. В края на обяда внимателно събира всяка трохичка...

За добрите хора
Един бохем, който често прекарвал времето си в известната белградска кафана „?“ близо до Патриаршията, всеки път, когато виждал патриарха да преминава, притичвал през улицата, за да вземе благословия от Негово Светейшество. Веднъж му казал:
- Ваше Светейшество, ние двамата сме най-добрите хора в Белград!
А патриархът отговорил:
- Така е, но когато пийнем, за нищо не ставаме!

Явяването на Богородица
Случи се в кабинета на патриарха... Докато той разговаряше с един служител, изненадващо се появи човек на средна възраст с големи очи и трескав поглед. Започна да обяснява, че е трябвало да дойде, защото има да съобщи нещо важно... Патриархът му предложи да седне, за да се успокои малко. Тогава взе да разправя: как в съня му се явила Богородица и какво му е казала... Патриархът внимателно го изслуша, но накрая решително отсече:
- Слушайте, господине: аз съм владика почти от петдесет години насам, калугер съм, разбира се, още по-отдавна. Всеки ден служа Божия служба и на мене досега и един ангел не ми се е явил, а на вас Богородица! Недейте, моля ви...

За светейшествата
В тежките военни времена след една среща в кабинета на патриарха, когато трябвало да се вземе важно и трудно решение, Негово Светейшество, за да разведри присъстващите, казал:
- Вие си мислите, че съм лесен. Мислите, че съм хилав и слаб... А всъщност изобщо не ме познавате добре...
Изправил се и донесъл от бюрото си сръбски вестник, в който чрез фотомонтаж е показан като воин-супермен, с бомби и „скорпион“, втъкнати в пояса му.
- Погледнете как ме виждат другите, а вие си мислите, че съм слаб!
Точно в този момент дошъл известният фоторепортер Вицан Вицанович, за да го заснеме. Докато го снимал, за да получи желания кадър, се обърнал към патриарха:
- Ваше Светейшество...
А патриархът го прекъснал:
- Като съм такова светейшество, за какво ти е светкавица?!