Ивайло Борисов е сътворил една наистина добра книга. Но тя не е за всеки. Десетки хиляди потенциални читатели ще се познаят, но от обратната страна на очакванията им. Там където са селяндурите, запуснатите мърлячи, пияните от сутринта мрънкала и още всякакви типажи, срещани най-често от мен в претъпкания градски транспорт.
Героят на романа ми е близък и по характер, и по мислене, и по обзавеждане на дома си. А и двамата сме от морски градове, макар и 'конкурентни'.... Яростната европейска нагласа на Бенедикт мрази всичката селяния в държавата ни. И това е поднесено с безупречен хумор, дори и при описването на най-трагичните моменти.
Смисъла на книгата е - "Стига си мрънкал и скатавал, а ставай, мисли, действай и се оправяй в новата действителност!"
Нормалният, човешки език на който е написана те завладява още от първите изречения и не те оставя до края. Края, който си е нещо лигав и напомнящ на една друга такава книга - "Духless" на Сергей Минаев. Има доста общи неща между двете, но "01 - Неприличен роман" разбива отвсякъде, а и е няколко категории над руската.
За тези, които харесват Ивайло Борисов като личност:
Лична страницаБлог на Ивайло БорисовАко искате да кажете нещо на Бенедикт
Та какво написах на Бенедикт:
ОтговорИзтриване"Здрасти аверче! Май не ме помниш – аз съм батко ти Цанко от училище. Една година бях по-голям от теб и не съм те бил никога!
Ако питаш – добре съм. Ожених се, дете имам на 17 години, та за него да ти кажа – иска да ходи в София да учи. Ма акъла му е само в далаверите. Що не го вземеш малко при теб, брато – хем работа ще ти върши, хем занаят ще научи. В компутрите е слаб – немам пари да му купя, ма акъла му щрака като кастанетки на испанска фльорца. Завчера в поликлиниката застанал на регистратурата още от сутринта и за три лева показвал на бабичките по кой коридор трябва да минат за тяхната клинична пътека. Талант ти казвам!
Та обади се, ако ти трябва такова момче за твои си нужди.
С поздрави – Цанко."
[ma]Proba![/ma]
ОтговорИзтриване[co="green"]текст някакъв[/co]
ОтговорИзтриване