01 - Неприличен роман

Ивайло Борисов е сътворил една наистина добра книга. Но тя не е за всеки. Десетки хиляди потенциални читатели ще се познаят, но от обратната страна на очакванията им. Там където са селяндурите, запуснатите мърлячи, пияните от сутринта мрънкала и още всякакви типажи, срещани най-често от мен в претъпкания градски транспорт.
Героят на романа ми е близък и по характер, и по мислене, и по обзавеждане на дома си. А и двамата сме от морски градове, макар и 'конкурентни'.... Яростната европейска нагласа на Бенедикт мрази всичката селяния в държавата ни. И това е поднесено с безупречен хумор, дори и при описването на най-трагичните моменти.
Смисъла на книгата е - "Стига си мрънкал и скатавал, а ставай, мисли, действай и се оправяй в новата действителност!"
Нормалният, човешки език на който е написана те завладява още от първите изречения и не те оставя до края. Края, който си е нещо лигав и напомнящ на една друга такава книга - "Духless" на Сергей Минаев. Има доста общи неща между двете, но "01 - Неприличен роман" разбива отвсякъде, а и е няколко категории над руската.
За тези, които харесват Ивайло Борисов като личност:
Лична страница
Блог на Ивайло Борисов
Ако искате да кажете нещо на Бенедикт

Съкровище

Тригодишният Джеймс Хаят (James Hyatt) от Есекс, Великобритания помолил баща си като излизат на разходка да вземат старият металотърсач, направен когато баща му е бил на 15 години. Още с включването му металотърсача открил нещо. След изкопаването му се е оказало, че това е древен медальон за съхранение на мощи на светец, направен от 73% злато.

Експертите смятат, че медальона е принадлежал на кралското семейство и е от ХVI век по времето на крал Хенри VIII. В момента е оценен на 2.5 милиона лири.
Хлапето си е чист късметлия! Направо му е готов пенсионният фонд още от сега.
А вие търсите ли нещо? А намирате ли?

Оригинална статия

Балканче

Случайно се сетих, че преди много години днес ми е бил най-щастливият ден. След много мрънкане и врънкане родителите най-после ми купиха колело. И то не какво да е, а Балкан! Всички казваха на марката на галено - Балканче. И при това червено (не такова синьо като на снимката).
Сглобих го в коридора и го смъкнах с асансьора от седмия етаж пред блока ни в "Зорница". Пробвах се да се науча да го карам на паркинга пред блока. Някъде след около 10-тото падане вече му хванах чалъма. Здраво стиснал кормилото опитах и скоростна отсечка на равното. Добре стана. Не паднах. Следващият ми опит беше да се спусна по наклона, който е изключително стръмен между 11-ти и 19-ти блок. Завърших с челно врязване в новостроящата се сграда на супермаркета. Изтупах праха от мене, забърсах с фланелката колелото (останало без драскотина дори) и започнах да изкачвам нагорнището. Последва и втори опит. Може би беше неуспешен, защото не уцелих нищо по пътя си. Затова се изкачих и опитах още един път. Този път вече добих самочувствие. И тъй като знаех, че покрай комплекса ни се строи Панорамното шосе излязох на него. Засилих колелото към жп прелеза (до стадион "Нефтохимик") и се кефех на чисто новият асфалт. А след това колелото се подхлъзна и паднах. Под гумите на един москвич. Откъде да съм знаел, че пътят е бил вече отворен за движение?! Колелото излетя в тревата, а аз минах между гумите на москвича. Шофьора спря, излезе жълт-зелен и.. припадна. Аз без никакви последствия си грабнах колелото и отидох да си карам пред блока, докато се науча.
После с това колело ходихме в гробищният парк (срещу болницата) и там се съревновавахме с пазачите му. Нито един път не ме уцелиха с хвърлена тояга. По това време - есента се радвахме като източат езерцата в този парк и карахме вътре в тях. Наклонът на стените им беше перфектен за изпълнение на каскади.
А сега колелото още е в движение. С него се ходи до магазина. Всичко му е наред, само фара го няма. И боята е оригиналната. Издраскано е, но не до желязо.
Като се замисля може да изкара и повече от мен.

10-ти ноември

От днешна дата се води началото на демократизацията на България. И спомените нахлуват в главата ми.
Бях студент тогава. След едно събиране (цяла вечер) на другия ден разбрахме, че сме с нов държавен и партиен глава. И той не ни хареса, също като предишният. Но вече процеса беше тръгнал и историята се изправи срещу комунистите. Тези времена ще ги запомня със събиранията на хора пред градската градина в Пловдив, обсъждането на всякакви неща от живота открито и емоционално. Останал ми е спомена как един възрастен човек напсува открито агент от службите пред всички, като разкри кой е. Възрастният служител се запени безмълвно, но вече нищо не можеше да направи със своята власт. За мен това беше преломният момент в историята и психологията на хората тогава.
Повечето ми спомени, обаче са свързани със студентската стачка малко по-късно. Квартирата ми беше много близо до Пловдивският университет. Затова негласно стана мястото, където се отбиваха повечето стачкуващи за малка почивка и хапване, защото готвя много добре. Голямата синя тенджера все беше пълна с нещо топло и двете ми чинии и купичката бяха в честа употреба.Със започването на стачката потърсихме дейци от СДС в Пловдив за поддръжка, а и за помощ. Не знаехме като започнем стачката как да продължим нататък. Какви искания точно да отправим и как да ги отстояваме. Отидохме до дома на Петър Стоянов. Той обаче се уплаши и не поиска да дойде при нас и да ни помогне. Оттогава не съм го харесвал като личност и като политик.
За самата стачка имам само красиви спомени. Как привечер на масата, оставена пред университета гореше свещ и хората минаваха да подпишат петицията, а и ни оставяха по някоя торбичка с храна, която аз сготвях, ако имаше нужда. Иначе си стояхме по цял ден в празният университет. Окупация. Но хората бяха с нас.
А днес студентите пак започват протести, но не за идеи, а за оцеляването си. Което май е по-страшно. Не знам.

Преписвачи

Постъпил един млад монах в манастир. Възложили му да преписва старите прашасали книги. Забелязал монаха, че всички преписвачи в манастира преписват не от най-старата книга, а от последният препис. Отишъл при игумена и му казал, че това може да доведе до грешки. Ако един преписвач сбърка нещо и всички след него ще повторят грешката. Замислил се старият игумен и решил да провери лично. Слязъл в подземното хранилище на книги и .. не излязал три дни. На четвъртия ден монасите слезли да го търсят и го намерили с една много дебела прокъсана книга в ръцете да си блъска главата в каменния зид и да плаче. Изглеждал съкрушен и с безумен глас само повтарял:
- Celebrate*, думата е c-e-l-e-b-r-a-t-e! не е "celibate**!!!!

Celebrate* - празнувайте
Celibate** - въздържайте се

Та така. Една малка грешка води до големи заблуди.
А вие зад клавиатурите - внимавайте какво пишете! И се надявам, че ползвате copy/paste, нали?

Божията формула

Жозе Родригеш душ Сантуш:
„Островът на тъмнината”
„Кодекс 632”
„Божията формула”

Лично на мен, като физик романа "Божията формула" ми беше безкрайно интересен. В него има доста подробни диалози, обясняващи на читателя за какво става въпрос в нашата Вселена. Методът е стар, използван още от древните китайски, древногръцки и индийски философи - начетен разбирач си лафи с някой незапознат с материята. Но нивото на тези разговори в романа е перфектно балансирано и разбираемо както и за физици, така и за домакини. Скоро попаднах на една мноооого дебела книга (която ще си купя все някога)засягаща същата тематика, но вече само с научен език. Романа "Божията формула" върши същата работа, но е разбираема за всеки човек, имал щастието да я прочете.
Напрегнато действие, тежки житейски ситуации, любов, наука от най-високо ниво и то не научна фантастика, а НАУКА - това е тази книга.


Жозе Родригеш душ Сантуш е роден през 1964 г. в Мозамбик. Баща му е лекар, който оказва помощ на пострадали при военните сблъсъци в разкъсваната от гражданска война страна. След обявяването на независимостта на Мозамбик семейство Сантуш се установява в Лисабон. Не след дълго те се преместват да живеят в португалската колония в Китай – Макао. На седемнайсетгодишна възраст Жозе Родригеш вече работи като репортер в местното радио. Сантуш завършва журналистика в Лисабон и заминава за Лондон, където постъпва на работа в Би Би Си. Няколко години по-късно амбициозният репортер чете късните новини в Португалската национална телевизия и преподава журналистика в Нов лисабонски университет. Станал свидетел на ужаса на войната още като дете, той прави репортажи за военните конфликти в различни горещи точки по света: Южна Африка, Ирак, Израел, Палестина, Босна и Херцеговина, Сърбия, Грузия. За работата си Сантуш получава редица престижни международни награди. Дълго време топрепортерът на Португалия отлично съвместява ангажиментите си като директор на новините на Португалската национална телевизия и сътрудник на Си Ен Ен.
Всички научни данни, представени в „Божията формула”, са верни. Всички научни теории, изложени в тази книга,са защитени от физици и математици, твърдят издателите. Така на базата на научни данни авторът гради реалистичен и динамичен сюжет, в който е разкрита най-голямата загадка в историята на човечеството. Жозе Родригеш душ Сантуш създава един от най-интелигентните трилъри в съвременната световна литература. За по-малко от три месеца след излизането си „Божията формула” става абсолютен бестселър и книга на годината. Тя е най-продаваната книга в Португалия, като измества от челното място новите заглавия на автори като Дан Браун, Паулу Коелю, Джоан Роулинг, Джон Гришам и Исабел Алиенде.

Пак за здравните вноски и пушенето

Кметът на Кюстендил Петър Паунов пак се изцепи:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3373071
Няколко моменти:
1. "Хората, които не пушат, намаляват риска за своето здраве, трябва да плащат по-малка здравна вноска", заяви Петър Паунов.
Хубаво Петьо. Ама в такъв случай к'во праим с тези дето пият? А с тези с наднормено тегло (независимо дали са плюскащи лакомници или болни от обмяна на веществата хора)?! Като си почнал давай наред. И да не забравиш късогледите. Те и на улицата и на работното си място са потенциално опасни и за себе си и за околните! Защо да плащаме ние за тях?
Да не забравяме и вегетарианците. Техният начин на хранене застрашава здравето им. Тъпчат се само с витамини и фибри, без да приемат достатъчно белтъчини. Те трябва да плащат повече и от пушачите.
Всички, които са с хронични болести пак трябва да плащат повече осигуровки. Държавата е в загуба от тях. А здравната каса не смогва да ги умори в срок.

2. "Здравните фондове могат да констатират с изследвания дали един човек е пушач или не."
А така! Значи пари за изследвания ще се трошат само и само да се установи дали един българин е пушач или не!!! Я си представете веднъж в годината да ви тестват за никотин. Щеш, не щеш - давай материал за лабораторен анализ. Че то не бива един кмет да е толкова изперкал и понятие даже да си няма как едно негово действие води до цяла верига глупости.

3. "По този начин ще се постигне облекчаване на хората, които полагат грижи за своето здраве и действително не тежат на здравната система", заяви Паунов.
Йезуитизъм от средна категория, Петьо. Ама като съм почнал.... Направо си представих един загрижен за себе си софийски велосипедист как върти педалите около Орлов мост и дробовете му стават по-зле и от тези на закоравялл пушач. Или как трениращ съвестно бодибилдинг младеж пие половин кило разни аптекарски материали за мускули.. Опс - ама такъв трениращ пич си е направо за тройно увеличение на здравната вноска!
Засега стига ти толкова Петьо, че нещо много ми се разработи фантазията и ако продължа да дъвча твоите безсмислици ще ми загорчи и трябва да изляза да си запаля една цигара доста по-скоро от предвиденото.
Ясно ми е, че искаш да влезеш в голямата и европейска политика през някоя странична вратичка, но точно тази мисля, че е тесничка за теб.