Съчинение по картинка

Иницирано от блога: http://blogdrwatson.blogspot.com/2010/06/blog-post_12.html

Бурята наближи откъм морето редицата от бели блокове, наредени по хълма, известен повече сред местното население като "Меден рудник". Не че е имало рудник точно там. Просто остарялото име Кара баир е трябвало да се осъвремени малко. Четирите училища на баира стреснато погледнаха напиращите облаци и се замислиха колко ли от децата в тях си носят чадъри. И после пак задрямаха под монотонния речитатив на преподавателите. То и Господ би заспал при такова преподаване.
Бурята подмина първите блокове и чак тогава изтрещя първата светкавица. Уцели точно едно дърво, но не в короната му, а в снадката между два клона. Трясъка от разцепването му продължи поне десет секунди но бавно заглъхна. Двете половинки се разделиха със скръбен стон и се залюляха на ураганния вятър, но не паднаха на земята. Силно и младо беше дървото. Нищо, че това му беше първата мълния - нямаше никакво намерение да се предава.
Ей така полегнало на две страни го намери бай Пешо на следващата сутрин. Жално му стана за здравото дърво. Видя в него очите на дъщеря си, преборила левкемията преди година с упоритост и много лекарства. Трепна нещо в сърцето на бай Пешо и той слезе в мазата и намери старите ненужни му вече скоби за притягане на бетонните пръти на лозето, което продаде преди три години за да излекува дъщеря си. Сложи ги на дървото и отиде да пие една бира в капанчето.
А свежият вятър духаше от морето и носеше мирис на живот.