А трябва ли?

"Това не е възможно!" - каза Причината
"Това е безразсъдно!" - отбеляза Опита
"Това е безполезно!" - отряза Разума
"Опитай!" - прошепна Мечтата
"А, бе я си отворете една биричка, вместо това!" - нареди Мързела...

Съчинение по картинка

Иницирано от блога: http://blogdrwatson.blogspot.com/2010/06/blog-post_12.html

Бурята наближи откъм морето редицата от бели блокове, наредени по хълма, известен повече сред местното население като "Меден рудник". Не че е имало рудник точно там. Просто остарялото име Кара баир е трябвало да се осъвремени малко. Четирите училища на баира стреснато погледнаха напиращите облаци и се замислиха колко ли от децата в тях си носят чадъри. И после пак задрямаха под монотонния речитатив на преподавателите. То и Господ би заспал при такова преподаване.
Бурята подмина първите блокове и чак тогава изтрещя първата светкавица. Уцели точно едно дърво, но не в короната му, а в снадката между два клона. Трясъка от разцепването му продължи поне десет секунди но бавно заглъхна. Двете половинки се разделиха със скръбен стон и се залюляха на ураганния вятър, но не паднаха на земята. Силно и младо беше дървото. Нищо, че това му беше първата мълния - нямаше никакво намерение да се предава.
Ей така полегнало на две страни го намери бай Пешо на следващата сутрин. Жално му стана за здравото дърво. Видя в него очите на дъщеря си, преборила левкемията преди година с упоритост и много лекарства. Трепна нещо в сърцето на бай Пешо и той слезе в мазата и намери старите ненужни му вече скоби за притягане на бетонните пръти на лозето, което продаде преди три години за да излекува дъщеря си. Сложи ги на дървото и отиде да пие една бира в капанчето.
А свежият вятър духаше от морето и носеше мирис на живот.

Как чета

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Грехота е.
2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Водка с пепси.
3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Всичко си отбелязвам наум. И е по-сигурно от записаното, защото мога да правя промени по него. Пак наум.
4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител. Обикновено на него е отпечатано името на самата книга.
5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И трите... (служебната литература също влиза в класацията, нали?!)
6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
По всяко време мога да спра. А като се вземе предвид, че понякога чета и по две книги наведнъж това е принципа.
7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
На секундата!
8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Няма такива думи. В речник гледам само нафуканите цитати, написани в книгите я на френски, я на латински (и то не всеки път).
9. Какво четеш в момента?
Робърт Хайнлайн — "Отвъд залеза". Невроятно за написано от мъж.
… Приятели, елате,
дордето не е твърде късно веч
да дирим нови светове — да тръгнем
и да ударим с тежките весла
ехтящите бразди — че моя цел е
на запад да отплувам и да плувам
оттатък залеза и всичките звезди,
дорде умра…
10. Коя е последната книга, която си купи?
Зекария Сичин - "Когато времето започна";
Лоис Макмастър Бюджолд - "Криожега"
11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
До три наведнъж.
12. Имаш ли любимо място/време за четене?
Вечер след като съм си свършил всичко.
13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
ВСИЧКО!
14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Много са. Няма да ви тормозя със списък от около 50 заглавия.
15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)
По тематика.