четвъртък, 28 октомври 2010 г.
SPAM
Обикновено не чета съобщенията ми в пощата, маркирани като SPAM. Но днес реших да видя какви са новите тенденции в мрежата.
Получил съм само 4 такива.
1. От Пепси Кола печеля 350,000.00GBP. И адреса от който е пристигнало e lottery@pepsi.com. Направо да ти се прииска да е истина.
2. От Federal Deposit Insurance Corporation печеля USD$10.5 MILLION USD IN YOUR FAVOUR. Адресът е elizabethkamma36@hotmail.com. Да, бе.. тази корпорация наистина използва HotMail. com за контакти с клиентите си.
3. От BMW. Печеля 950, 000, лири. Писмото е от divyn4u@yahoo.com. Не мога да се сдържа да не цитирам цялото писмо, защото е уникално:
B.M.W НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР лотария
Поздравления! Вашият имейл ID спечели фиксирана сума от 950, 000, лири в Наградата BMW Draw, проведена в Лондон, и пуснати на Би Би Си ... Съвет за щастливци да видите техния брой и на спада в категория.
http://www.bbc.co.uk/lottery
Издаден в събота 16-тото изготвя октомври не. 1546 * 06 * 30 * 34 * 38 * 45 * 48 * * 32 БОНУС
Уважаеми победител,
Жребият номер 1546 изведат вашия е-мейл адрес от базата данни на Интернет електронна поща на потребителите и квалифицирани ви Bonafide победител на обявените печелившата сума. Моля свържете се с нашия награда / Вземания Агент: н Ръсел Гел за контакт по-долу за проверка и обработка на премията иск.
Награда Вземания Агент: н Ръсел Гел
Е-мейл:
russellgell011@hotmail.com
С пълна информация за връзка, по-долу за вземане обработка;
Име .... адрес .... Mobile. № ... секс ... Професия ... епоха. страната.
С уважение,
Д-р Джим Wik, (секретар-координатор на онлайн)
Международната акции група
Тел: 447-031-964-511
Факс: 448447745003
BMW Националната лотария съвет
Единици 2А и 2Б, пътят олимпийски
Sephton Бизнес парк, Aintree Ливърпул
L30 1RD
(Изписването на името Д-р Джим Wik ме изкърти тотално!)
4. Някакъв 'нигериец' от Burkina Faso. Адрес: tompare@voila.fr. Само казва, че са много милиони за крадене да не се притеснявам и да си ги разделим.
Та до тук имам 1,300,000.00 GBP и 10,500,000 USD. И някаква неизвестна сумичка от Буркина Фасо. Как да не му стане приятно на човек в това дъждовно време?! Особено като си помисля, че само трябва да изчакам на една опашка за международен паспорт и да отида на Сейшелските острови. За цял живот!
Етикети:
СПАМ
петък, 22 октомври 2010 г.
Мрежата
Мрежата се е разпростряла като паяжината на стар побъркан паяк. Нишките и не завършват в клоните на дърветата, а в човешките души. На края на всяка нишка е хваната по една човешка душа. Тя подръпва нишката къде от любопитство, къде от немай къде и не се сеща че може да събуди паяка. А събуди ли се той и протегне отдалече своето жило (знам, знам, че са хелицери...) и потъне ли то във впримчената душа няма повече измъкване. Заразената душа се мята неистово, но не за да се измъкне а за да дърпа по-силно своята нишка. И ето - вълните причинени от заразената душа се разпростират отначало по-близо, а после и по-далече по структурата на Мрежата. Мятанията и привличат и други такива които поглеждат нейната нишка и съдят по движенията и за това каква душа виси и се гърчи на другият и край.
Ако все пак душата скъса нишката, остатъкът и виси от нея години наред. И е достатъчно само да се допре пак до Мрежата и да залепне пак.
А старият побъркан паяк седи в центъра не на мрежата - на душите ни и тъче денонощно нови и нови нишки. За нас.
Етикети:
мрежата
сряда, 13 октомври 2010 г.
Криожега
Наскоро си купих и последната книга от Бараярският цикъл на Лоис Макмастър Бюджолд: "Криожега". С това завърших цикъла на сагата за Майлс Воркосиган:
„Дилемата на съноплетачката“ (Dreamweaver's Dilemma, 1995 г.)
„Без гравитация“ (Falling Free, 1988 г.)
„За честта на Вор“ (оригинално заглавие - "Парчета чест", Shards of Honor, 1986 г.)
„Бараяр“ (Barrayar, 1991 г.)
„Наемниците на Дендарии“ (оригинално заглавие - "Чиракът на воина", The Warrior's Apprentice, 1986 г.)
„Границите на безкрая“ (Borders of Infinity, 1989 г.)
„Игрите на Вор“ (The Vor Game, 1990 г.)
„Сетаганда“ (Cetaganda, 1995 г.)
„Етан от Атос“ (Ethan of Athos, 1986 г.)
„Братя по оръжие“ (Brothers in Arms, 1989 г.)
„Огледален танц“ (Mirror Dance, 1994 г.)
„Императорската гвардия“ (оригинално заглавие - „Памет“, Memory, 1996 г.)
„Комар“ (Komarr, 1998 г.)
„Цивилна кампания“ (A Civil Campaign, 2000 г.)
„Подаръци за зимния празник“ (Winterfair Gifts, 2003 г.)
„Дипломатически имунитет“ (Diplomatic Immunity, 2002 г.)
„Криожега“ (Cryoburn, 2010 г.)
Надеждата ми е сагата да продължи и през следващите години все така динамична и остра по сюжет.
Етикети:
бюджолд
вторник, 5 октомври 2010 г.
Чалгата записа висше в УНСС
На 3 октомври Университетът за национално и световно стопанство отбеляза своя 90-ти юбилей - грандиозно с мега концерт, както подобава на университет номер едно в България, какъвто е по думите на водещата на мероприятието Гери Дончева.
С много настроение, зашеметяващи пироефекти и осветление организаторите се бяха постарали тази вечер да остане незабравима за събралите се 200 - 300 души в двора на най-старото висше икономическо заведение в страната.
Гала вечерта започна обещаващо... Голяма сцена, големи хора на нея... защото както традицията повелява не може VIP събитие без VIP гости. На сцената един до друг се изправиха образователният министър Сергей Игнатов, заместник-ректорът на УНСС Валентин Кесимов, главният изпълнител директор на банка ДСК Виолина Маринова и Петър Чаушев - председател на Националното представителство на студентските съвети в България.
Всички те отправиха своите поздравления и пожелания по случай празника към студенти, преподаватели и гости. Сергей Игнатов от своя страна подкани студентите от време на време да искат от управниците невъзможни неща, защото само така, по думите му, ще се оправят нещата в образователната ни система, която е остаряла и изпитва хроничен недостиг на квалифицирана работна ръка, който от своя страна спира чуждите инвеститори и подкопава усилията да се помогне на боледуващата ни икономика.
Дотук с официалната част, дотук с поздравите и VIP гостите. Дойде време публиката да получи своето, да вземе това, за което е дошла и то в цели три сета - поп, поп - фолк! и хаус музика.
По време на първия сет, който аз бих нарекла „подгряващ", своите почитания и уважение към университета поднесоха чрез изпълненията си Надя Казакова, Дичо и рок динозавърът Кирил Маричков. Те имаха на разположение почти 90 минути, за да „подгреят" публиката за появата на големите, на идолите на младото поколение - бъдещето на България...
И така напрежението расте с всяка изминала минута, адреналинът и той неудържимо нагоре, дъждът все повече и повече се усилва, температурата постепенно спада от 11 до към 8-9 градуса. Публиката тръпне в очакване. Ето, че дойде и дългоочакваният момент - часовникът удари 19.54 часа и ритъмът се смени почти толкова рязко, колкото често водещата сменяше тоалетите си.
На сцената излезе поп-фолк идолът Крум, който „разчупи" замръзналата публика с кръшни танци под звуците на едни от най-култовите си парчета - „С близалка в ръка", „Буба лази" и „Майната ти".
Майната му на студа, майната му на дъжда. Един път УНСС става на 90 години и трябва да му отдадем необходимата почит. Студентски град кънти - УНСС празнува ЧРД! На сцената една след друга се редуват знаменити поп-фолк тупалки. Ето, че дойде ред и на Емануела - „жената, която първа се осмели да въведе данък „Любов", жената, която, по думите на водещата, е единственият шанс на финансовото министерство да запълни бюджетния дефицит".
Гледам и не вярвам на ушите си - шепа чалгари подлудиха стотици студенти и не къде да е, а в самия университет. Жалка гледка, направо трагична. Те за пореден път доказаха, че чалгата се превръща в състояние на духа, състояние на обществото, блато, в което затъваме все повече и повече...Паразит, който се опитва да повали всички ни...
Палавата брюнетка нажежи обстановката до макс - „бъдещето на банковата система" показа своите умения по отношение на кючеци, кълчотения и всякакви други подобни превъплъщения на ориенталските танци.
Истински фурор обаче предизвика появата на „шампиона в категория „Могъщ", лагеруващият в палатака общински съветник от Бобов дол" Борис Дали. Мега хитовете му „Палатка" и „Пиян" направо „довършиха" най - издръжливите близо 100-тина души, които въпреки че бяха вир вода продължаваха да куфеят със своите любимци. Приблизително още толкова, скрили се от дъжда под стрехите на университета, ги подкрепяха с широко отворени гърла - нещо, което не можеше да се сравни със скимтенето, долавяно по време на първия сет.
Зъзнещи, но неуморими. Мокри, но неугасими - студентите подкрепяха своите пътеводители, светилата в чалгата. Всички те се подготвяха - дали с песни и танци, дали с биричка в ръка, за афтър партито по случай случката - големият купон в известна чалготека в Студентски град, където знойни знайни и незнайни красавици ще кършат снаги в ритъма шакадъм за успеха на университета.
А дъждът продължаваше да вали. Дали, за да ни върви по вода, както изтъкнаха участниците в спектакъла, или пък защото някой горе плачеше. Някой горе не искаше да повярва, че всичко това се случва, че чалгата поглъща образованието и науката ни, че един от големите ни университети се превръща в арена на чалга изпълнители.
Не издържам...безобразие, безочие...и то от най-висше ниво. Давам крачка встрани, заобикалям подскачащите празнуващи, извиващи кръшни снаги и си тръгвам...извръщам поглед назад и се отчайвам ...в съзнанието ми се прокрадва - Боже, помогни...
-Соня Колчакова-
С много настроение, зашеметяващи пироефекти и осветление организаторите се бяха постарали тази вечер да остане незабравима за събралите се 200 - 300 души в двора на най-старото висше икономическо заведение в страната.
Гала вечерта започна обещаващо... Голяма сцена, големи хора на нея... защото както традицията повелява не може VIP събитие без VIP гости. На сцената един до друг се изправиха образователният министър Сергей Игнатов, заместник-ректорът на УНСС Валентин Кесимов, главният изпълнител директор на банка ДСК Виолина Маринова и Петър Чаушев - председател на Националното представителство на студентските съвети в България.
Всички те отправиха своите поздравления и пожелания по случай празника към студенти, преподаватели и гости. Сергей Игнатов от своя страна подкани студентите от време на време да искат от управниците невъзможни неща, защото само така, по думите му, ще се оправят нещата в образователната ни система, която е остаряла и изпитва хроничен недостиг на квалифицирана работна ръка, който от своя страна спира чуждите инвеститори и подкопава усилията да се помогне на боледуващата ни икономика.
Дотук с официалната част, дотук с поздравите и VIP гостите. Дойде време публиката да получи своето, да вземе това, за което е дошла и то в цели три сета - поп, поп - фолк! и хаус музика.
По време на първия сет, който аз бих нарекла „подгряващ", своите почитания и уважение към университета поднесоха чрез изпълненията си Надя Казакова, Дичо и рок динозавърът Кирил Маричков. Те имаха на разположение почти 90 минути, за да „подгреят" публиката за появата на големите, на идолите на младото поколение - бъдещето на България...
И така напрежението расте с всяка изминала минута, адреналинът и той неудържимо нагоре, дъждът все повече и повече се усилва, температурата постепенно спада от 11 до към 8-9 градуса. Публиката тръпне в очакване. Ето, че дойде и дългоочакваният момент - часовникът удари 19.54 часа и ритъмът се смени почти толкова рязко, колкото често водещата сменяше тоалетите си.
На сцената излезе поп-фолк идолът Крум, който „разчупи" замръзналата публика с кръшни танци под звуците на едни от най-култовите си парчета - „С близалка в ръка", „Буба лази" и „Майната ти".
Майната му на студа, майната му на дъжда. Един път УНСС става на 90 години и трябва да му отдадем необходимата почит. Студентски град кънти - УНСС празнува ЧРД! На сцената една след друга се редуват знаменити поп-фолк тупалки. Ето, че дойде ред и на Емануела - „жената, която първа се осмели да въведе данък „Любов", жената, която, по думите на водещата, е единственият шанс на финансовото министерство да запълни бюджетния дефицит".
Гледам и не вярвам на ушите си - шепа чалгари подлудиха стотици студенти и не къде да е, а в самия университет. Жалка гледка, направо трагична. Те за пореден път доказаха, че чалгата се превръща в състояние на духа, състояние на обществото, блато, в което затъваме все повече и повече...Паразит, който се опитва да повали всички ни...
Палавата брюнетка нажежи обстановката до макс - „бъдещето на банковата система" показа своите умения по отношение на кючеци, кълчотения и всякакви други подобни превъплъщения на ориенталските танци.
Истински фурор обаче предизвика появата на „шампиона в категория „Могъщ", лагеруващият в палатака общински съветник от Бобов дол" Борис Дали. Мега хитовете му „Палатка" и „Пиян" направо „довършиха" най - издръжливите близо 100-тина души, които въпреки че бяха вир вода продължаваха да куфеят със своите любимци. Приблизително още толкова, скрили се от дъжда под стрехите на университета, ги подкрепяха с широко отворени гърла - нещо, което не можеше да се сравни със скимтенето, долавяно по време на първия сет.
Зъзнещи, но неуморими. Мокри, но неугасими - студентите подкрепяха своите пътеводители, светилата в чалгата. Всички те се подготвяха - дали с песни и танци, дали с биричка в ръка, за афтър партито по случай случката - големият купон в известна чалготека в Студентски град, където знойни знайни и незнайни красавици ще кършат снаги в ритъма шакадъм за успеха на университета.
А дъждът продължаваше да вали. Дали, за да ни върви по вода, както изтъкнаха участниците в спектакъла, или пък защото някой горе плачеше. Някой горе не искаше да повярва, че всичко това се случва, че чалгата поглъща образованието и науката ни, че един от големите ни университети се превръща в арена на чалга изпълнители.
Не издържам...безобразие, безочие...и то от най-висше ниво. Давам крачка встрани, заобикалям подскачащите празнуващи, извиващи кръшни снаги и си тръгвам...извръщам поглед назад и се отчайвам ...в съзнанието ми се прокрадва - Боже, помогни...
-Соня Колчакова-
понеделник, 4 октомври 2010 г.
За "благотворителността" и лапачите и.
ДО Г-ЖА АНИ САЛИЧ
с копия : ДО бТВ
ДО ТЕЛЕВИЗИЯ ПРО БГ
ДО НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ
ДО БНТ
ДО БНР
ДО ДАРИК РАДИО
ДО В-К „24 ЧАСА”
ДО В-К „ТЕЛЕГРАФ”
ДО В-К „СТАНДАРТ”
ДО В-К „СЕГА”
ДО В-К „ДНЕВНИК”
ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ПРИМИЕР НА РБ
ДО Г-ЖА ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА
ЗАМ.МИНИСТЪР НА МТСП
ДО Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД
ДО УНИЦЕФ
Уважаема, Ани Салич,
В качеството Ви на журналист, рекаламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка”, към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания-много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е БИВШ, защото се превърна в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България .
Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” „Байландо”да НЕ успят, въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни пиаракции , измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави , инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провала на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.
Уважаема Ани Салич,
Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по-лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по-добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.
Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”2 зам.министър Валентина Симеонова каза, че , цитирам по памет :”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема , както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени”в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания- от семейства КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ОБЕДНЯВАТ и ОСКОТЯВАТ, грижейки се за детето си. Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше да установи, че:
-основната причина за многото изоставени ромски деца е „помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най-бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна /а не предизборна/ интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос. Отдадени на социална кауза медия и организация като бТВ и УНИЦЕФ трябва да знаят и да кажат на обществото, че написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Като медия трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, които само и единствено се размножават, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата държава с 30 млна население 2 % неефективно население е поносим социален казус-но за бедна държава със 7 млна население с 10 % интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал-няма социално спасение, а цифрите са относително точни.
В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с НЕизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното от медиите и социалната система и държавата като институция, „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв на член от семейството- колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички. Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12- годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплатите, като им ги забавят с няколко месеца/каквато масово е икономическата ситуация в момента/ с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата /ако детето е по цял ден в къщи с баба си или е болно и не е в дневен център или училище/, рехабилитацията, лечение, ремонтите в къщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството...Ако няма баба или дядо - пенсонер или да си зареже работата и да остане като болногледач в къщи, най-често майката остава за болногледач, зарязвайки кариера, бъдеще-срещу 200лв обещетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност... Трябва да знаете и , че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.
Една водеща медия със социални претенции, трябва да знае и за каже ясно, че идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда”основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия-некомпетентна паразитна структура, заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната липса- няма статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най-важното ПРИЧИНИТЕ!!! за този интензитет, както и за РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове-заповеди, указания и пр.-дело все на бюрократи- малоумници. Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти от властта голям брой НПО се крадат и прахосват милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са изолатори за семейни деца- ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени и грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.
Една водеща медия със социални претенции трябва ежедневно да коментира „производството” на деца с тежки заболявания и увреждания причинени от некомпетентната, безотговорна, престъпна здравна система, както и последствията от Чернобилската авария за нацията ни и по-скоро престъпното за тогавашната власт ненавременно прилагане на мерки за ограничаване на последствията от радиационното замърсяване на страната ни- „реколта”, която сега пълни детски инвалидните колички и домовете за изоставени деца!
Уважаема Ани Салич,
За да се затвори входът към институциите, каквито претенции имате във „ВШ” , е нужно ЯРОСТНО да се притисне политическата система и властта да регламентира реална подкрепяща политика за "семейното" отглеждане на децата с увреждания, а не политици и залязващи шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях –цинично използвани като марионетки. В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи- децата с увреждания се връщат при бизките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен , а не в домски гроб. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа – от едната страна ще се налива-от другата ще изтича. За българските медии ние, обречените на децата си родители, сме само герои от „планьорки”- ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - ПРИМИТИВИ с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания... А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите – много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нереахабилитирани, доосакатени...но на никого не му пука-докато не постъпят в дом, където са по-забележими. В крайна сметка акции като „ВШ” правят привлекателна възможността ИЗВЪН семействата си да осигурим нормален живот на децата си вместо да мизерстват при близките си. В този смисъл се надявам да отговорите на въпросите поставени по-долу от десетки родители на деца с увреждания, прочели отчета на УНИЦЕФ от „ВШ”1 в интернет мрежата: 1.В новата кампания на уницеф за ДМСГ Шумен заложеният план представлява изцяло превенция на изоставянето, а не затваряне на дом. Как всъщност ще се затваря дом, след като не са предвидени оценки за състоянието и нуждите на децата?
Предвидена е актуализация на съществуващи оценки, които реално са проформа. С този план ще се профилактира изоставянето, НО няма да се затвори този огромен дом, а и отново са планирани прекалено много нови звена, които ще си дублират дейността.
2.Отчетът УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен ,няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане, това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни. 4. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устаойчивост на услугата, тъй като е известно нисък бюджета, с който годишно разполагат ЦНСТ? 5.Услугата ЦНСТ / център за настаняване от семеен тип/, така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за "ДЕЦА". Следователно, тази услуга в тези ЦНСТ, не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с настанените деца, след като навършат 18 години?. След като е решено, че са изчерпани всички възможности - в Дом за възрастни ли ще отидат тези младежи? 5. В две от къщите са настанени младежи. Но в същото време не е ясно има ли официално одобрена методика за ЦНСТ за младежи , което води до въпроса: как се финансира тази услуга и устойчива ли е тя, сигурен ли е бюджетът и за следващите години, включена ли е в системата от услуги в общността... Две Могили-къде се намира на картата този полу-град, полу- село и какви услуги в общостта има там? Защо отново персонал от Могилино се грижи за тези деца? 6. Включени ли са в щатното разписание на ЦНСТ за младежи необходимите специалисти и какви, защото ако не са включени,е съмнително тези младежи да могат да получават в Две Могили и в Гложене услуги извън ЦНСТ / едва ли там има дневен център/. 7. Относно ЦНСТ за деца / в Русе, Варна и София/ е видно от методиката, че не са включени всички видове специалисти, които са нужни, в такъв случай трябва да се знае тези деца ползват ли услуги извън общността и къде и достатъчно ли са? 8. Твърдите, че моделът Могилино е модел за затваряне на институции?Значи ли това, че смятате ЦНСТ за единствен възможен вариант за деинституционализация и не противоречи ли това твърдение с поредната ви кампания?
Уважаема Ани Салич,
Като социално отговорна медия, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на ББС, както и за сегашната чудовищна ситуация в социалните домове и семействата ни има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на ДАЗД Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно деца-едната е участник в подобно цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.
Красимира Обретенова,
Добрич
0888799165
sveti_mina@abv.bg
Следва отговор от UNICEF:
Уважаема, госпожо Обретенова, Както знаете, основният вход към институциите за деца в България е чрез Домовете за медико-социални грижи. Всяка година повече от 2000 деца постъпват в тези институции, директно от родилните домове. Проектът "Семейство за всяко дете" цели затварянето на входа към домовете, чрез разработване на услуги и мерки в подкрепа на семействата, за да могат децата да се отглеждат в къщи. Проектът беше вече подкрепен от Мрежата за децата, която обединява над 66 неправителствени организации, както и от местните неправителствени организации. "Семейство за всяко дете" подкрепя държавната политика, европейските и международните стандарти, които целят спазването на правото на детето да живее в семейство. Услугите, които ще бъдат създадени ще подкрепят и семействата на деца с увреждания, тъй като много от децата са настанени в домове заради здравни проблеми и увреждания. Още на първото Ви писмо до нас от 5 юли 2010 г., в което изказвате мнение, че Великолепната шесторка е "добро начинание със страхотен резултат" и настоявате "целта на събирането на средствата от сегашната шесторка да е за създаване на фонд за осигуряване на помощни технически средства за деца с церебрална парализа", отговорихме, че новата мисия на предаването ще има фокус върху децата от 0 до 3 години, с цел превенция на изоставянето на най-малките. Както вече Ви отговорихме, "Семейство за всяко дете" има специален акцент върху децата с увреждания и подкрепа към родителите им още от самото раждане. Нашата цел и вярване е, че пълната подкрепа и държавните средства трябва да се насочат към семействата, а не към домовете или друг тип резидентни услуги. Всеки наш проект е обвързан с конкретна работа с политиките на държавата и промяна на системата. За съжаление получихме от Вас ултиматум, че "ако УНИЦЕФ, или Великолепната шесторка не се ангажират публично да подпомогнат оправянето на кашата с НЕ изоставените деца- лично аз ще протестирам публично срещу второто издание на ВШ ". УНИЦЕФ е организация, която е ангажирана трайно с правата на всички деца, включително и на децата с увреждания в България и по света. През 2009 г. осъществихме кампания "Невидимите деца", която подкрепи създаването на нов тип услуга "Детски кът за развитие" за деца с увреждания и техните семейства. Услугата се развива успешно в гр. Русе и съвсем скоро ще се открие и още един Детски кът в гр. Варна. Кампанията "Невидимите деца" подкрепи и насърчи и подписването на Конвенцията за хората с увреждания от правителството на България. Имаме и дългогодишно партньорство със Special Olympics. През последните години бяха направени редица промени, насочени към подкрепа на биологичните родители, предимно на деца с увреждания, които за съжаление остават крайно недостатъчни, за да може едно семейство да отглежда спокойно детето си. Често проблемите водят до разпадане на родителските двойки и до по-големи затруднения за родителят, който е поел сам грижата за детето. Някои родители не вярват, че могат да се справят с всички трудности и изоставят детето. Ние вярваме, че всички семейства имат нужда от подкрепа. Точно по тази причина услугите, които искаме да развием, са в подкрепа на семействата от бременността, по време на раждането на детето, до 3 годишна възраст и не са фокусирани около един конкретен проблем на родителите, а предлагат широк спектър от възможности, които да предотвратят изоставянето на деца в институции. Още един път искаме да подчертаем, че настоящата кампания "Семейство за всяко дете" е ориентирана към подкрепа на всички родители. Екипът, който реализира проекта споделя убеждението, че изоставянето на деца много често се явява резултат от отсъстващата подкрепа за техните родители. Трудностите на родителите са от различно естество и би следвало да бъдат индивидуално оценени, преди да бъде планирана подкрепата за тях. Този проект е естественото продължение на затварянето на дома в Могилино, защото е насочен към първопричините за изоставянето на децата. УНИЦЕФ си партнира в целия свят със забавни формати като "Великолепната шесторка", защото по този начин посланията ни стигат до широк кръг хора и засилват информираността на обществото. Подкрепата на медии като bTV и известни личности е особено важна за успеха на промените в политиката, които УНИЦЕФ предлага. bTV посвещава голяма част от ресурса на новините и актуалните си предавания на проблема с изоставянето на бебета в домове. Телевизията показа проблема, причините за него и възможните начини за разрешаването му - и продължава да го прави много активно. Ако сте имали възможност да обърнете внимание, вероятно сте забелязали, че кампанията за проекта "Семейство за всяко дете" далеч не се изчерпва само с шоуто "Великолепната шесторка". Проблемът е приоритетно отразяван от новините и предаванията на медиите, част от bTV Media Group. Работата с медиите и обществеността не изключва постоянните ни усилия и сътрудничество с правителството и местните власти за промяна на системата за закрила на децата, социалното финансиране и др. Ние сме искрено благодарни за усилията на bTV да подобрят състоянието на децата. Не само Ани Салич, но и много други хора работят с нас безвъзмездно, за да успее мисията "Семейство за всяко дете". Получаваме и подкрепата на хиляди хора в България, които доброволно избират да участват в благотворителните кампании на УНИЦЕФ, които винаги търсят устойчивост и целят промени в политиката за децата. От 1946 г. УНИЦЕФ се издържа единствено и само от доброволни дарения и спазва международни стандарти за финансова отчетност и прозрачност, както в случая и местното законодателство. Средствата се изразходват според целта, за която са набрани и подлежат одит. УНИЦЕФ не получава за програмите си в България средства от българското правителство, нито от Европейския съюз. Не бихме искали да се съгласим, че противопоставяне на проблемите на различни групи деца и техните родители ще доведе до трайното им решаване. Всички деца имат правото да живеят пълноценен и достоен живот, за да имат възможност да развият своя пълен потенциал
Абонамент за:
Публикации (Atom)