сряда, 24 февруари 2010 г.

Кадри от една командировка




Такава ми е работата, че трябва да пътувам. Много. И това ми харесва на моята работа. Пристигаме вечерта. Прявя две снимки - чено на черно и с нещо блестящо в средата. Тоест - нищо. На следващият ден вече може да се снима. Прекрасни условия. Ето - да видите и вие:



вторник, 16 февруари 2010 г.


Още я чета тази книга, но въпреки това съм сигурен - мъдрецът Осфео е новият ми кумир. Дзен коаните от 'книгата' "From the Discourses and Edifications of Liw Osfeo”, посветени на него са източник на непоправим оптимизъм и мъдрост. И толкова прилича на мен...

Краят на Вселената

Днес ме попитаха как ще свърши Вселената. И аз си представих това:

Термодинамична смърт.
Всичко във Вселената ще изстива бавно но безвъзвратно. Слънцата ще се взривяват, изгарят и угасват едно след друго. Остатъците им ще се събират в студени и мрачни планети съставени от отломки от бившо величие. И живите планети ще понижат температурата си първо до замръзване, после до вледеняване и накрая до вкочаняване при -273,16 градуса по целзий.
Ще замръзнат всички процеси. Атомите ще се наредят спокойно един до друг в кристални решетки и ще заспят вечен сън. Трептенето и преноса на вълни ще спре. Фотоните ще се реят още малко с тяхната бясна светлинна скорост, но като им свърши енергията и те ще изчезнат. Тогава ще остане наистина пълна тъмнина. Защото няма да има възможност за съществуването на светлина.
Материята ще започне да се разпада поради изчерпването на пълната и енергия. След като завърши този разпад в пространството ще остане само остатъка от изчерпената енергия, който скоро ще се разсее.
И край.